Gotvach.bg»Статии»Билки»Бяло подъбиче

Бяло подъбиче

Rosi StoyanovaRosi Stoyanova
Администратор
564164
Бяло подъбиче

Подъбичето е малък полухраст с едногодишни приповдигащи се стъбла. В България се срещат 5-6 вида подъбиче, които се различават от обикновеното подъбиче, защото част от тях са с бели цветове, част с червени, а други са със специфични приседнали листа (бяло подъбиче, обикновено подъбиче, луково, червено, планинско). От всички тях бялото подъбиче се смята за най-лечебно, а същевременно и най-безвредно.

Бялото подъбиче (Teucrium polium L.) представлява дребен полухраст, чийто стъбла достигат дължина между 10 и 30 см.

Листата на бялото подъбиче са разпределени срещуположно на къси дръжки. Цветовете му са събрани в класовидни съцветия, като след узряването плодът на бялото подъбиче се разпада на 4 отделни орехчета.

Бялото подъбиче цъфти в месеците май-август. Стъблото на растението е бяло. Има бели листенца, а цветчетата му са кремави или бели.

Растението е разпространено из горските поляни и храсталаци в страната. Използваемата част на растението е надземната част, събрана по време на цъфтеж.

Събраните стръкове се изскушават по няколко начина – на сянка, на фурна или в специална сушилня. След това се опаковат в хартиени пликове и се съхраняват в сухи и проветриви помещения, далеч от директна слънчева светлина. Изсушеното бяло подъбиче няма мирис, но има тръпчив вкус.

Бяло подъбиче

През годините бялото подъбиче е наричано с различни имена, като най-разпространените са бяла трева, бяло биле, бяла горчивка, бяла китка и червив бурен.

Интересен факт е, че бялото подъбиче е използвано като лекарствено средство в Западна Европа още през 16 век. Тогава билката е засаждана в градините като културно растение, докато в наши дни си расте свободно. Освен в народната медицина, билката намира широко приложение и като подправка за консервиране на риба.

Състав на бяло подъбиче

Химичният състав на бялото подъбиче се изразява в слуз, танини, витамин С, смола, горчиви вещества и други. Дрогата на билката съдържа до 0.3% етерично масло, което има приятна миризма и жълт цвят. В листата се откриват следи от алкалоиди, които обаче не се откриват в корените. Плодовете съдържат до 30% тлъсто масло.

Полезни свойства на бяло подъбиче

Бялото подъбиче има отлично запичащо и кръвоспиращо действие. Поради тази причина се използва в народната медицина за лечение на запек, грип, стомашни болки, болки в червата, пясък в жлъчния мехур. Бялото подъбиче подобрява храносмилането и апетита. Освен много добро запичащо действие, билката има и дезинфекциони свойства, поради което се използва за направата на компреси.

Смята се, че бялото подъбиче намалява стомашната киселинност.

Прилага се при зъбобол и полова слабост. Ветеринарите използват бялото подъбиче за направа на компреси, които се налагат върху рани на добитъка.

Бяло подъбиче

Народна с медицина с бяло подъбиче

Бялото подъбиче може да се използва както за вътрешно приложение, така и за външно приложение. Най-често за външното приложение се изразява в промивки при бяло течение и хемороиди. За да се направи запарка за външно приложение, 4 ч.л. от билката се заливат с 200 мл вряща вода.

За външно приложение се използва и за промивки при рани, екземи, акне, възпаления при конюнктивит.

За вътрешно приложение е необходимо две лъжици от билката да се нарежат на ситно и да се залеят с около 500 мл вряща вода. Сместа се сварява за няколко минути и се оставя да кисне 30 минути. След това се прецежда и се пие 3 пъти дневно преди хранене. Един прием на сместа не трябва да е повече от 80-150 мл.

Бялото подъбиче е една от най-полезните билки за лечение на неприятните хемороиди. Две супени лъжици от него се запарват в 600 мл вряща вода още от предишната вечер. На следващия ден отварата се прецежда и се пие по 100 мл, три пъти дневно преди хранене. Все пак е хубаво да се има предвид, че лечението на хемороидите изисква постоянство и спазване на правилен хранителен режим.

Хубаво е преди да се предприеме прием на отвари с бяло подъбиче да се направи консултация с лекар и да се уточнят препоръчителните дневни дози и възможни реакции с приемани медикаменти.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest