Допреди не повече от пет години във всяка селска къща, а и в някои градски, се отглеждаше поне по едно прасе. Днес нещата не стоят така и домашно отглежданите животни намаляват все повече.
Но има все още семейства, за които е традиционно да се oтглежда прасенце. То е животно, от което не се изхвърля абсолютно нищо. Използват се дори вътрешните органи като черва, стомах и т. н.
Всеки знае, че тези органи имат специфична миризма, но тя се премахва много лесно. Например, когато се извадят червата от прасето, самите касапи ги изчистват и измиват от всичките останали в тях неща. След това започва работата на домакинята.
Тя трябва много хубаво да ги измие с хладка към топла вода и да ги натъпка с фина готварска сол, като внимава да не ги накъсва. След това отново ги измина с топла вода. С помощта на дръжката на вилица червата се обръщат и вътрешната част става външна (нанизват се на дръжката и се издърпват наобратно).
След това процедурата с топлата вода и готварската сол се повтаря. След като се измият червата се слагат в кофа и се заливат със студена вода. Обелват се 6-7 големи глави лук, срязват се на четири и се пускат при червата. Така те престояват 24 часа на хладно.
След това се излива водата и се изхвърля лукът. Червата се заливат отново с вода и се нарязва лук. Колкото е повече лукът, толкова по-добре, защото точно той изтегля неприятната миризма.
Тази процедура се прави три дни и чак тогава червата са годни за консумация. Преди да започнем да ги използваме ги измиване с хладка вода. Ако случайно е останала все още някаква миризма, водата и лукът се сменят отново.
Това е принципът за премахване на каквато и да било неприятна миризма от черва, стомах, шкембе и всякакви други вътрешни органи от прасе, теле или агне. Метод, познат на бабите ни, но вече позабравен от младите кулинари.
