Шкембето е традиционна съставка за българската кухня, но е и много популярна в различни райони по света с развито животновътство като Мексико, Шотландия, Испания и Япония.
В българските ястия шкембето е най-често телешки, овчи или свински стомах. Изследванията сочат, че е богато на витамини и полезни съставки.
В 100 грама сурово шкембе се съдържат 85 калории, като се има предвид, че нормалният Ориентировъчен дневен прием (ОДП) е 2500 калории.
В 100 грама шкембе се съдържат и 12 грама белтъчини, 3.6 грама мазнини и над 70 грама вода.
В това количество шкембе се съдържат 0.8 грама от витамин В3 и 1.39 микрограма от витамин В12, което е 60% от необходимият ОДП за човешкия организъм.
Витамин В12 е важен за добрата циркулация на кръвта и здравата нервна система. Той подобрява функцията на червените кръвни клетки, позволявайки им да разнасят кислорода по-ефективно и поддържа стабилни нивата на миелините – мастни съединения, които изолират нервните тъкани и предават нервни импулси.
Проучванията показват, че в 100 грама шкембе се открива и 220 милиграма холин.
Човешкото тяло използва холин, за да осигурява нормалната тъкана функция, да поддържа здрави клетъчните стени и да произвежда ацетилхолин – невротрансмитер и модулатор, отговарящ за добрата мозъчна функция.
Холинът помага на тялото да метаболизира по-бързо поетите мазнини, като по този начин предотвратява натрупването на мазнини в черния дроб.
220 милиграма холин носят 52% от необходимия ОДП за жени и 40% за мъже.
Друга основна и полезна съставка в шкембето е селен.
100 грама шкембе съдържат 12 микрограма селен или 25% от ОДП.
Селенът предпазва тъканите от свободните радикали, подпомага клетъчния растеж, поддържа функцията на щитовидната жлеза и регулира дейността на мускулните клетки.
Шкембето е богато още на минералите фосфор и цинк.
В 100 грама шкембе се съдържат 72 милиграма фосфор, което е 10% от ОДП, и 1.42 милиграма цинк, което е 20% от ОДП за жени и 15% за мъже.
Фосфорът подхранва зъбите и костите, а цинкът е полезен за имунната система.
