Рижика

Гъба Рижика

Рижика /Lactarius deliciosus/, позната още като рижка, рижийка, обикновена млечница и червена млечница е вкусна и много ценена гъба. Гуглата на рижиката отначало е плоска с полуподгънат ръб, а по-късно става разперена и фуниевидно вдлъбната в средата.

Гуглата в диаметър достига от 5 до 15 см, а цветът й е морковено-оранжев до керемидено-червен с тъмни и концентрични кръгове, които при застаряване на гъбата стават зеленикаво обагрени.

Повърхността на рижика е гола и гладка, влажна и често пъти лепкава. При нараняване се появяват зеленикави петна. Пластинките на гъбата са гъсто разположени, низходящи и здраво сраснали с пънчето. На цвят ламелите са оранжеви и при нараняване също позеленяват.

Пънчето на рижика е цилиндрично и достига височина от 3 до 9 см. То е по-бледооранжево от гуглата, кухо и крехко.

Първоначално е кухо, но по-късно се появяват кухините. При отрязване с нож отделя червен сок, а по-късно нараненото място подобно на останалите части на гъбата позеленява.

Рижика

Месото на рижика е крехко и шуплесто, яркооранжево и обагрено от млечния сок. Има приятен вкус и мек гъбен аромат. При нараняване позеленява, а когато престои около 10-20 минути придобива тъмно вишнево-червен цвят.

Събиране и съхранение на рижика

Рижиката расте от май до ноември, като обикновено закрива гъбарския сезон. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато вече падат първите слани. Среща се в непосредствена близост до млади иглолистни гори и в редки случаи вътре в тях.

Рижиката трябва да бъде събирана с много повишено внимание, защото има отровен двойник. Това е отровната млечница или мъхнатка. Двете гъби се различават по следните белези:

При отрязване или отчупване на части от пънчето на ядливата рижика винаги се отделя оранжев сок, който съвсем не може да бъде пропуснат понеже оцветява ръцете или ножа. При отровната млечница се отделя сок с бял цвят.

Друга важна разлика е, че при нараняване на пънчето или гуглата на рижика за кратко време се появяват зелено-синкави петна. Подобни петна могат да се наблюдават и при застарели рижики, без да са наранени. При отровната млечница липсва подобно оцветяване.

гъби Рижика

Трета съществена разлика е, че гуглата на отровната млечница е покрита с мъх, а по самият й ръб се наблюдават завити навътре пластинки. Тези белези напълно отсъстват при ядливата рижика.

Готвене на рижика

Рижиката притежава много добри вкусови качества и приятен аромат на плодове. Подходяща е за консумация в супи и ястия с месо, може да се пържи и задушава. Рижиката може да се стерилизира в буркани, да се замразява във фризер, но след бланширане.

Това е една от най-подходящите гъби за туршии без топлинна обработка. Необходимо е да се залее със студен преварен разтвор на вода, оцет, сол, захар и различни подправки /чесън, дафинов лист, черен пипер.

Рижиката не е подходяща за сушене, защото губи своя специфичен аромат и вкус. В някои европейски страни, като Русия и Северна Германия гъбата се консумира след специална обработка – изваряване в студена вода.

Вреди от рижиката

Рижиката, подобно на другите видове гъби е трудносмилаема храна и може да причини стомашен дискомфорт при хора с по-нежен стомах. Затова не се препоръчва консумацията й за вечеря.

Понякога непоносимостта се изразява в гадене, болки в стомаха, повръщане, дискомфорт. При появата на опасни симптоми след консумацията на рижика трябва да се потърси спешна медицинска помощ, защото може да става въпрос за натравяне.

Както стана ясно, рижиката има много опасен отровен двойник, затова събирането на гъбата изисква повишено внимание.

Рейтинг

5 4
4 4
3 1
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Методи Ангелов
Методи Ангелов
15.10.2014 11:28
Благодаря за информацията
2
0

Топ Статии Днес