Блатно кокиче

Блатно кокиче

Блатното кокиче /Leucojum aestivum/ е многогодишно луковично растение от семейство Кокичеви. Известно е още като обикновено блатно кокиче, бяла теменуга, гергьовско кокиче, дремавче, жабешко лале, ливадско кокиче, лятно блатно кокиче и др.

Луковицата на блатното кокиче е късояйцевидна, 2–3 см в диаметър, със сивкави или кафяви обвивка от стари листа. Стъблото на растението достига до 60 см височина и е маслко сплескано. Листата на блатното кокиче са 4–6 роя, линейни, обикновено дълги, колкото стъблото, до 13 мм широки, с тъп връх.

Цветовете на растението са 3–7 броя, сравнително едри, разположени на върха на стъблото. Околоцветните листчета са бели, елипсовидни, със зеленожълт петънце. Плодната кутийка е почти сферична. Семената на блатното кокиче са цилиндрични и черни.

Растението цъфти през април и май. Среща се из ниските и влажни лонгозни гори, както и из влажните и периодично заливани ливади, основно по поречията на Дунав, Марица, Тунджа, Камчия и някои по–малки реки, вливащи се в Черно море, докъм 270 м надморска височина. Освен у нас блатното кокиче е разпространено и в Средна и Южна Европа, Русия, Балканския полуостров и др.

Видове блатно кокиче

Родът на блатното кокиче Leucojum включва 12 вида растения. У нас освен обикновеното блатно кокиче /Leucojum aestivum/ се среща и пролетно блатно кокиче.

Пролетното блатно кокиче /Leucojum vernum/ е многогодишно растение от рода Блатно кокиче. То не се различава много от обикновеното блатно кокиче с изключение на това, че цъфти по-рано през годината и достига малко по-ниски размери. Зеленикаво е при върха на околоцветъчните листчета (венчелистчетата). Отровно е, но съдържа и лечебни вещества. Този вид вирее край големите реки. Среща се по-рядко и във влажни лонгозни гори. В България пролетното блатно кокиче е застрашен вид (както обикновеното блатно кокиче).

Състав на блатно кокиче

От надземните части на блатното кокиче са изолирани алкалоидите галантамин, ликорин и ликоренин.

Отглеждане на блатно кокиче

Най–благоприятната температура за посяване на семената на блатно кокиче е 20 градуса. След прорастване на семената растението се развиват бавно през първите няколко години. Получената по семенен път луковица започва да цъфти след 5–6 години. Младите растение остават в лехи 2–3 години, докато луковичките придобият големината на лешник. След това се изваждат и се разсаждат на постоянно място. По вегетативен начин растението се размножава, като се използват новообразувалите се луковички около луковицата – майка.

Блатното кокиче не се влияе от нискитете температури. По отношение на почвите растението предпочита наносни, алувиално-ливадни и канелени, богати на хумус и минерални вещества. Като всяко многогодишно растение блатното кокиче се засажда в участъци извън сеитбообращението. На същото място то може да се задържи десетина години, но не и повече, защото луковиците се сгъстяват прекомерно, хранителната площ става недостатъчна и растенията отслабват.

Освен това могат да се появят болести, които ще се отразят продуктивността на растението. Блатното кокиче страда най-много от болестта сиво гниене, която се причинява от гъби от рода Botrytis. Болестта се появява в края на месец февруари. Първоначално тя се характеризира с малки некротизирали петна по надземната маса.

С нарастването на листната маса пораженията от болестта значително се увеличават. Във влажно време по заразените листа се образува сивобял налеп, който представлява спорите на гъбата. Борбата срещу сивото гниене се осъществява чрез пръскане с комбинация от 0.3% дитан и 0.1% амилозан. Като процедурата се повтаря ежегодно в продължение на 3-4 години.

Събиране и съхранение на блатно кокиче

От блатно кокиче се употребява надземната част /Herba Leucoji aestivi/, която се събира през април и май. Отрязва се цялата надземна част на билката по време на цъфтенето. Билката не бива да се бере от лица с рани по ръцете. След прочистване от случайно попаднали при брането примеси събраният материал се суши без забавяне в сушилня при температура до 40 градуса, като се разстила в тънък пласт.

Блатно кокиче

Имайте предвид, че качествена билка може да се получи само ако се суши бързо и колкото е възможно по-скоро след брането. Необходимо е в такъв случай да се събира всеки ден толкова, колкото е възможно, за да може още същия ден да се суши. От 10 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи. Събраният материал се съхранява в сухи, проветриви и тъмни помещения, в добре приготвени опаковки.

Ползи от блатното кокиче

Блатното кокиче е растение с голяма икономическа значимост. Употребява се като суровина за добиване на алкалоида галантамин, на чиято основа се произвежда уникалното българско лекарство Нивалин, което се прилага при лечение на детски паралич, болести на периферната и централна нервна система, неврит, невралгия.

Галантаминът е основна съставка в производството и на други лекарствени препарати (Нивалет, Нивалин, колир и др), лекуващи редица неврологични заболявания. Действието му е като инхибитор на ензима ацетилхолинестераза. Така се подобрява предаването на нервния импулс и се удължава действието на нервно-мускулния сигнал при неврит, пареза, мускулна дистрофия, полиомиелит, радикулит. През 1987 г. е патентован метод за лечение на болестта на Алцхаймер с участието на галантамин.

Нивалин

Димитър Спасов Пасков е български лекар фармаколог, един от основоположниците на българската експериментална фармакология. През 1959 година Димитър Пасков екстрахира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче — алкалоид, който наричат галантамин.

Изолирана в чист вид, тази съставка получава името Нивалин. Откритието на свойствата на блатното кокиче става съвсем случайно, когато докторът забелязва подобрение у момиче, болно от детски паралич, изпило без да иска водата от чашка с кокичета, която родителите му са оставили на масата до леглото.

Нивалинът повишава нивото на химическото вещество ацетилхолин, което участва в провеждането на нервните импулси в главния мозък и периферните нерви. Използва се за лечение на слабо до умерено изразена деменция от типа на Алцхаймер, заболявания на периферните нерви, свързани с двигателни нарушения, слабост на мускулите, прогресивна мускулна дистрофия, полиомиелит, детска церебрална парализа.

Лекарственият продукт Нивалин е отличен с Фармацевтичен Оскар-Еньо за принос в науката. А с оригиналните си фармакологични излследвания върху галантамина (Нивалин) проф. д-р Д. Пасков прославя името на България сред фармаколозите и лекарите на Европа. Неговата монография „Нивалин” е преведена и издадена в Италия. Съвместно с проф. д-р Д. Пейчев той издава учебник по фармакология, които е преиздаден няколко пъти.

Вреди от блатно кокиче

Необходимо е да се знае, че употребата на блатното кокиче за самолечение е опасна. Освен галантамин в него се съдържат и други силно отровни алкалоиди, които могат да причинят фатални последици. Хората, които събират тази била, не трябва да имат наранявания по ръцете, защото това може да доведе до тежки последствия.

Рейтинг

5 1
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати