Родът Laminum (мъртва коприва) наброява около 40 вида, разпространени в Европа, Азия и Северна Америка, от които в българската флора са само 7. Семейството се нарича Устноцветни, поради особеното устройство на цветовете, съставени като че ли от две устни.
Българското наименование "мъртва коприва" идва от приликата на листата с тези на обикновената коприва, но нямат съответните парливи власинки. Легендата свързва името на мъртвата коприва с кошута, която се изсипала при раждане и лежейки в смъртна опасност на поляната, пасла мъртва коприва и така се спасила.
Оттук произлиза едно от народните наименования "кошутина". Някои от видовете мъртва коприва са известни като великденче, защото се беряли само на Великден, слагали го във вода, в която моми и момци се миели за здраве.
Видовете мъртва коприва са едногодишни, червената и стъблообхващаща или многогодишни - останалите. Различават се един от друг по листата, баграта на венчето и някои други белези.
Видове, като гарганската, петнистата и жълтата мъртва коприва растат в гори и храсталаци в предпланините и планините, а други, като червената и стъблообхващащата растат главно по тревисти и буренливи места или като плевели в равнините и предпланините в цялата страна. По-ограничено разпространение имат бялата и двуразделната мъртва коприва, главно в Западна България.
В закона за лечебните растения са включени бялата, червената и петнистата мъртва коприва. В официалната медицина се използват цветовете, без чашките, и листата на бялата. Те съдържат флавоноиди, иридоидни глюкозиди, сапонини, слузни вещества, малко етерично масло.
Тяхното основно действие е кръвоспиращо и общотонизиращо. В българската народна медицина се прилага за пречистване на кръвта, при кръвоизливи и при възпаление на дихателните пътища.
Мъртвата коприва има и своите изцяло хранителни предимства. От младите листа и стъбла на бялата, червената и петнистата се правят супи, салати и пюрета.
Те могат и да се консервират, а коренищата да се използват като аспержи. Листата на бялата мъртва коприва пък са ароматни и могат да се използват за подправка на ястия, а от цветовете се приготвя приятен чай.
Рецепти с мъртва коприва
Салата с мъртва коприва: 100 г млади стъбла и листа от бяла мъртва коприва се слагат във вряща вода за 1-2 мин., отцеждат се и се нарязват на ситно. Прибавя се 100 г нарязан лук, 50 г кисело мляко или сметана, олио и сол.
Супа от мъртва коприва: 250 г нарязани картофи и 30 г ориз се варят 10-15 мин. Прибавят се 300 г нарязани млади стъбла с листата от червена или петниста мъртва коприва, 100 г лук, 30 г краве масло и сол. Вари се още 5-10 мин.
