Крушова ракия

Ракия

Ракията представлява алкохолно питие, което е разпространено най-вече сред балканските народи. Ракията е традиционна напитка както за българите, така и за жителите нa Македония, Черна гора, Хърватия и Сърбия. В Румъния ракията е известна под името cuika, в Сърбия като ракија, а в Турция се нарича rakı.

Веднага след производството си ракията не се отличава с някакъв определен цвят, но впоследствие, след отлежаване в бурета или други съдове, се случва тя да измени своя цвят. Някои любители на алкохола смело сравняват вкуса на националното ни питие с това на японското саке. Други пък намират прилика между ракията и мексиканската ракия.

Производство на ракия

Спиртният еликсир се получава, след като ферментирали плодове бъдат подложени на дестилация (варене). В процеса на производство първоначално се получава така нареченият първак, който не се консумира. Домашните ракии са с различен алкохолен градус, но обикновено той варира между 40-50°. Ако получената алкохолна течност се превари още веднъж, се добива ракия, позната на производителите като препек.

Тя се отличава с по-високи градуси, ето защо при консумация най-често се разрежда с вода. Някои видове от този тип алкохол достигат дори до 90 градуса, а и повече. Успешно приготвената ракия е с приятен мирис и без горчива нотка. Ако обаче все пак се е усетил горчив привкус, той най-вероятно се е получил от джибри, които са отлежали повече време.

История на ракията

Ракията е напитка с доста спорен произход. Съществуват няколко версии относно това как се е появила тя по родните земи. Едно предположение гласи, че неин баща всъщност е французин, който през първите години на четиринадесетото столетие решава да подложи вино на дестилация, като в резултат на това получава лютата гроздова напитка. Според едно предание неговото откритие станало популярно сред местните рицари, благодарение на които то достигнало и до балканските предели.

Ракия

Някои историци обаче смятат, че всъщност ракията се е появила по българските земи след нахлуването на османците. Трети пък са убедени, че ракията всъщност е открита от българите и дори е пренесена от старата родина на нашия народ. Все пак няма достатъчно сведения за това. Но се знае за софийски кръчмар, който през първата половина на осемнадесети век оставил в наследство повечето двеста килограма ракия.

Видове ракия

Съществуват няколко вида ракия, като някои от тях дори са известни със специфични названия. Така например спиртният еликсир, който е направен от сливи, е познат на българина като сливовица. В някои краища на страната е известен още като шльокавица. Макар че според производителите на националното питие, тази дума се употребява, когато става въпрос за ракия, която се отличава с ниското си качество (шлянгарица).

Шльокавица се нарича и алкохолната напитката от джанки. Ракията, направена от грозде, също е позната със специфично название. Любителите на чашката я познават като гроздовица, мускатова и грозданка.

Ако еликсирът е произведен от гроздов остатък, се нарича джибровица. Съществуват още смокинова ракия, черешова ракия, орехова ракия. Всъщност ракия може да се направи дори от маслодайна роза. Тя е позната като гюловица. Някои производители предпочитат да добавят билки към суровината. Така се получава билкова ракия. Съществува и ловджийска ракия, която се отличава с добавените към нея люти чушки. Добре позната е така наречената плодова анасонлийка. Тя се получава, след като се извари плодова ракия. После се слагат семена от анасон и резене.

Поднасяне на ракия

Ракията е сред най-предпочитаните български алкохоли. Своето място на фаворит тя заема благодарение на това, че може да се пие през цялата година, а освен това не изисква някакви специални мезета, тъй като лесно се комбинира с всякакви хранителни продукти. Традиционният за страната алкохол се поднася преди основното ястие или заедно с блюдото, което го предшества. Обикновено ракията е изстудена.

Заедно с нея се серива и чаша с вода. Някои предпочитат да поднесат вместо нея чаша с безалкохолно. Може да се постави с стъклена кана или в бутилка, изработена от същия материал. Прието е спиртната напитка да се сервира в стъклени чаши. Чашите за ракия са с различна форма и дебелина на стъклото. Някои от тях са с коносовидна форма, други имат столче, а трети - не. Обикновено те могат да поберат между 30 и 100 мл от течността.

Шопска с ракия

Споменахме, че ракията не изисква някакви специални мезета. Нека обаче все пак да обърнем внимание на хранителни продукти, които са отлично допълнение към огненото питие. Емблематична комбинация за страната е ракия с шопска салата. Тя е накарала мнозина чужденци да обикнат България и да пожелаят отново да се върнат тук. Други салати, с които ракията ще ви се стори още по-пивка, са бобената салта и млечната салата и салатата от зеле и моркови. Ако повече си падате по плодовете, то знайте, че подходящите за мезе плодове са череши и ягоди. В някои краища на страната предпочитат да поднесат ракията заедно с традиционни за района блюда като шкембе и пача.

Греяна ракия

Въпреки че ракията е много приятна, когато е охладена, голяма част от любителите на чашката предпочитат да консумират греяна ракия през зимата. За целта ракията се слага в джезве на котлона и се подслажда се със захар или мед, като на 200 грама се пада една супена лъжица от подсладителя. Някои ракиджии добавят още кори от лимон и карамфил. Течността се разбърква и преди да е завряла, се отдръпва от печката. След това се поднася в чаши с дебело стъкло, които да могат да понесат високата температура на течността.

Ракия в кулинарията

Ракията се употребява и в кулинарията. Една-две лъжици от нея могат придават приятен аромат на някои сладки изделия като торти, кексове, конфитюри. Малко количество ракия може да се добави при приготвянето на ястия със свинско, пилешко и агнешко месо. Ракията намира широката употреба и в приготвянето на коктейли и ликьори. Някои любители на алкохола имат навика да го смесват и с чай през студените зимни месеци.

Ползи от ракия

Независимо че съществуват различни мнения относно въздействието на ракията върху организма, голяма част от българите вярват, че тя е полезна, а с такова становище излязоха даже и учени от БАН. Счита се, че качествената ракия спомага за лечение на хроничен гастрит, зъбобол, артрит, хрема, шипове, ревматизъм, дископатия, безплодие, синузит, болки в гърлото. Според учените разумният прием на ракия спомага за намаляване на вредния холестерол и нормализира кръвното налягане. Ракията действа благотворно, стига да не се прекалява. За това специалистите съветват да не се приемат повече от 50-100 грама ракия.

Народна медицина с ракия

В народната медицина присъстват много рецепти за лечение на различни болести с помощта на ракия. Народните лечители препоръчват употребата на огнения еликсир при болки в кръста. За целта се приготвя извлек от листа на хрян. Вземат се 30-40 листа и се надребняват. После се оставят да киснат в 500 грама силна домашна ракия. Те трябва да престоят така поне десетина дни. С получената течност се мажат засегнатите места.

5
Общо 3 гласували
5 3
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати