Пектин

Пектин

Пектинът е едно от най-полезните вещества за организма. Той е открит още през 1790 година от популярния френски физик Луи Воклен, който за пръв път изолирал от ябълките непознатото тогава вещество, което имало силно желираща способност. Около четири десетилетия по-късно, през 1825 година, друг французин – Анри Браконот изолирал и вече подробно описал на това вещество. Дал му наименованието пектин /пектос от гръцки – съсирен, пресечен.

Още две десетилетия по-късно, подробни изследвания върху структурата и свойствата на пектина позволили да се даде нова светлина върху него. Установява се, че той спада към групата на т.нар. структурни полизахариди /хемицелулоза, целулоза и лигнини/, които изграждат клетъчните и междуклетъчните стени на растенията. Открива се също, че пектинът игра важна роля за поддържане на техния тургор, тяхната устойчивост срещу изсушаване и по-дългото им съхранение и др.

В растителните клетки има две форми на пектин. Първата е неразтворима /протопектин/, а втората е разтворима /хидропектин/. В неузрелите плодове преобладава неразтворимият пектин, който придава на растителните тъкани по-твърда консистенция. При узряването пектинът става разтворим и това съпровожда омекването на плодовете. Този процес се наблюдава и при печене или варене на плодовете.

Най-често за добиване на пектин се използват ябълковите и цитрусовите пресовки, които се прилагат за получаването на сокове и нектари. Други често използвани са цвекловите пресовки от производството на захар, слънчогледовите пити, които отпадат при направата на слънчогледово масло и редица други. Пектинът се извлича чрез разредена гореща киселина.

След филтриране се получава екстракт, който се концентрира под вакуум. Изсушеният пектин има светло-кремав до светло-кафяв цвят. Цитрусовият пектин е по-светъл от ябълковия. Освен чрез киселинна екстракция, пектинът се произвежда и чрез ензимни методи. Неговото годишно производство е около 40 млн. тона.

Сладко от лимони

Сред главните производители на пектин се нареждат Германия и Швейцария, Китай и Иран, Бразилия и Аржентина. Около 70% от пектина се произвежда от цитрусовите плодове, а останалите 30% - от ябълки.

Богати на пектин храни

Най-голямо количество пектин има в цитрусовите плодове, ябълките, касис, дюли. Пектинът в кората на портокалите е приблизително 16%, докато в месестата част достига цели 40%. Портокаловият пектин има най-висока желираща способност, следван от ябълковият, прасковеният, касисовият. Богати на пектин са и праскови, кайсии, тиква.

Приложение на пектин

Основното приложение на пектина е свързано с неговата изразена желираща способност. Различните видове пектин се използват за производството на широка гама хранителни продуктижелета, мармалади, пълнежи за бонбони, конфитюри, кремове за торти, както и за т.нар. несъхнещи хлебни изделия.

Емулгиращите качества на пектина го правят подходящ при производството на майонеза, различни сосове, някои маргарини и кетчуп. Освен това той се използва като стабилизатор на дисперсната система при производството на нектари и други напитки с тази консистенция.

Способността на пектина да се свързва с молекулите и да задържа големи количества вода намира много широко приложение при производството на сладолед, някои сирена и кисели млечни продукти.

Цитрусови плодове

Съгласното установените правила на Европейското хранително законодателство, пектин е означен с кодовия номер Е440. Редица специалисти твърдят, че пектините са напълно безвредни за човешкия организъм и могат да се използват в големи количества.

Ползи от пектина

Стана ясно, че пектинът спада към групата на разтворимите хранителни влакнини и притежава ясно изразена способност да свързва водата и да свързва жлъчните киселини в червата.

Пектинът има уникалната способност да действа детоксикиращо върху организма. Той свързва и елиминира тежките метали като живак, цинк, кобалт, олово и молибден.

Редица медицински изследвания показват, че консумацията на едва 5-6 г пектин дневно само за няколко месеца понижава нивата на лошия холестерол от 5 до 18%. Общата детоксикация, която пектинът извършва води и до чувствително намаляване на риска от появата на рак на дебелото черво. Нека напомним, че именно този вид рак е третото по честото онкологично заболяване през последните години.

Пектинът забава процесите на храносмилане и в частност изпразването на стомаха. По този начин предотвратява рязкото покачване на кръвната захар при консумиране на големи количества въглехидрати, а това от своя страна го прави ценен и за диабетно болните.

На практика пектинът е несмилаемо вещество за организма и поради тази причина не може да бъде никакъв енергиен източник за тялото. Все пак той е ценно баластно вещество, което в тази си роля върши истински чудеса за здравето.

Сладко от сини сливи

Благодарение на уникалните свойства и структура на пектина, той подобрява работата на червата и подпомага затруднената дефекация. Забавянето на храносмилателния процес, който пектинът причинява, води до по-дълго чувство за ситост, което спомага за намаляване на консумацията на храна, а оттам и килограмите. Пектинът има свойство да повишава киселинността на средата и затова оказва силен бактерициден ефект по отношение на причинителите на стомашно-чревни инфекции.

Някои изследвания показаха, че пектин е едно от най-ценните вещества по отношение на доставяне на противотуморните препарати в непосредствена близост до засегнатите тъкани, което до много голяма степен предпазва от появата на опасни метастази. Има данни, които сочат, че пектинът значително подобрява шансовете на болните от рак на простатата.

Освен всички изброени качества, пектинът има полезно действие и при прилагането на антибиотици. Той засилва техния ефекти и в същото време намалява страничните ефекти, които причиняват.

5 1
4 4
3 4
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати