Черното френско грозде или още касис е ядивен плод, който расте на храст, висок до около половин метър и може да бъде намерен в Северна, Централна Европа и Азия. Зрънцето на касиса е с размер 1 см в диаметър, с черен цвят, гланцирана обвивка и съдържа няколко семена. Вкусът на касиса е много сладък, режещ и подчертано сладко-кисел.
Самият храст на касис е доста претенциозен откъм плодородност на почвата и климатични условия и макар че може да вирее у нас, неговото разпространение е слабо.
По време на Втората световна война поради липсата на храни, богати на витамин С, Британското правителство насърчава отглеждането на касис. Почти цялото производство на касис е било използвано за направа на стимулиращ сироп, който е даван безплатно на децата, за да се предотвратят болести като скорбут и да се запази населението здраво.
Що се отнася до САЩ, касисът също е бил много популярен до 20-ти век, когато правителството го забранява в почти всички щати. Причината е, че храстите касис е имало възможност да са разпространители на болест, наречена "ръжда на белия бор", която застрашава преуспяващата дървесна индустрия в ранните години на 20-ти век.
През 1966 г. федералната забрана е била отменена и някои щати като Ню Йорк, Орегон, Върмонт и Кънектикът, където отново е позволено отглеждането на касис. Други щати като Ню Хемпшир, Масачузетс и Мейн не вдигат тази забрана до 2007 г.
Най-добрата почва за отглеждането на касис е тази, която има рН между 6.7 и 7, тъй като те не понасят киселинност. Пясъчните, варовити почви, които имат добра дренажна система са благоприятни за тяхното отглеждане. Касисът също изисква много азот и е толерантен към умерена сянка и вятър.
Касисът се използва често в кухнята, тъй като има стягащ вкус, който добавя вкусови качества на много ястия и напитки: например, листата му се използват в Русия за подобряване вкуса и цвета на водката, а в Обединеното кралство се използва за направата на сайдер. Касисът също се добавя и към бира (известната Гинес).
Състав на касиса
Касисът е изключително богат на много растителни хранителни вещества, антиоксиданти, витамини, незаменими мастни киселини и минерали. Казват, че малките винено червени плодчета са най-богати на витамини измежду всички останали плодове. Касисът надвишава витаминното съдържание на лимоните и ягодите с около 4-5 пъти.
В сравнение с ябълките витамините във френското грозде са 10 пъти повече, 20 пъти повече от вишната, 100 пъти - от гроздето. Най-ярко изразено в голямото му съдържание на витамин С. Витаминният концентрат на касиса отстъпва по съдържание на витамин Р (1000 - 2138 мг%) само на арония и черната черница.
Френското грозде съдържа голямо количество органични киселини (1.9 - 3.7%), като преобладава лимонената киселина. В плодовете най-голямо е количеството на минералните соли на калия (290 - 320 мг%), калция (44-48мг%), фосфора (35 - 45 мг%), магнезия (15 -19 мг%), желязото (0.9 - 1.6 мг%). Касисът е богат на микроелементите манган, мед, цинк, бор, молибден, флуор, йод. В малките плодчета френско грозде има общо 7-12% захари, като преобладават фруктозата и глюкозата.
Касис е известен с високото си съдържание на витамин С (мощен антиоксидант), GLA (Гама-линоленова киселина, много рядка Омега-6 основна мастна киселина) и калий. Те имат два пъти повече калий от бананите, четири пъти по-високо съдържание на витамин С от портокалите, и два пъти повече антиоксиданти от боровинките.
Касисът съдържа антоцианини, които са естествени съединения в плодовете. Те са много мощни антиоксиданти и са причина за характерния цвят на касиса. В 100 г касис се съдържат: 63 ккал, 1.4 г белтъчини, 15.38 г въглехидрати и 0.41 г мазнини.
Избор и съхранение на касис
Избирайте здрави плодчета, по които няма признаци на разваляне. Съхранявайте касиса в хладилник, но без да го поставяте в полиетиленови торбички, защото се ускоряват процесите на появяване на плесен по плодовете. По високата влажност също не е препоръчителна за по-дългото съхранение на касиса.
Кулинарно приложение на касис
Касисът е популярен плод за приготвянето на сокове от касис, сиропи, компоти, вино от касис и др. Добрата новина е, че при кулинарна обработка, голяма част от витамин С се запазва в крайния продукт. Тези плодове се използват също за направа на желета, конфитюри, добавят се към десерти или като част от сосове и дипове.
Касисът е често използван за направата на стимулиращи напитки, ликьор, сладолед и най-популярната му употреба във вид на сок. Листата на касиса се използват за подобряване вкуса на някои супи. Сушените листа от касис също са използвани за направа на различни видове чай.
Здравословни ползи от касис
Бомбата от витамини, която представлява касисът, няма как да не направи плода изключително полезен за здравето на човек. Интересен факт е, че пъпките, листата и клонките на касиса са също с голямо витаминно съдържание. Ето защо от листата и клонките на черното грозде се получава отвара, която се прилага успешно при простуда и други заболявания.
Антоцианините инхибират ензимите циклооксигеназа 1 и 2 и намаляват възпалението, както и ефекта от артрит в тялото. Плодовият сок от касис съдържа проантоцианидини, антоцианини и полизахариди, полизахариди на касиса (CAPS) и има стимулиращ ефект. Установено е, че CAPS имат токсично влияние срещу туморни клетки и по този начин намалява риска от ракови заболявания.
Богатото съдържание на витамин С автоматично превръща касиса в мощен антиоксидант, който бори свободните радикали с голям успех. Ако имате възможността редовно да хапвате касис, може да сте сигурни, че защитните сили на организма ви са на най-високо ниво. Плодът оказва профилактично действие против простудни и инфекциозни заболявания. Големите нива на желязо, манган и мед в черното грозде го правят изключително полезен при анемия.
Калият в касис превръща плодовете в подходяща храна за хора със сърдечна и бъбречна недостатъчност, повишено кръвно налягане и особено при наличие на болестни състояния с отоци. Сокът и концентрата от касис има сигурно благотворно действие върху зрението и на всичкото отгоре е добър при диетите за отслабване. От векове насам касисът се е прилага при язва на стомаха, гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, което остава непроменено и до днес.
Коментари