Патладжанът е двугодишно тревисто растение, близък родственик на домата. Всички знаем неговите качества като кулинарно растение. Той обаче освен храна е и добро лечебно средство.
Плодовете на патладжана съдържат мазнини, въглехидрати (захари и полизахариди) и протеини. Те са богати на минерални соли на фосфор, калций, калий, манган, магнезий, желязо, алуминий. Особено голям процент имат калиеви соли. Съдържанието на аскорбинова киселина е в зависимост от сорта и местообитанието. Младите плодове съдържат органични киселини, каротин и танини. Патладжаните също съдържат никотинова киселина (витамин В5), тиамин (витамин В1) и рибофлавин (витамин В2). Имайте предвид, че плодът съдържа кристално вещество - соланин М, което притежава всички свойства на соланина, съдържащ се в картофите. Соланин М дава на плода горчив вкус.
Още Авицена говори за патладжана като ценно лекарство. Съвременните изследвания потвърждават откритията на древния лекар. Според някои учени при експерименти върху животни е установено, че яденето на патладжан значително намалява нивата на холестерола в кръвта, а диетата, базирана на патладжана, води до извеждане на холестерола от организма на хора с атеросклероза. Поради тази причина те се препоръчват за профилактика и лечение на това заболяване.
Калиевите соли, съдържащи се в плодовете на патладжаните в значителни количества, подобряват сърдечната функция и насърчават отстраняването на излишната течност от тялото, поради което патладжаните са полезни за възрастни хора, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, особено при оток, причинен от отслабване на сърцето. Консумацията на патладжан се препоръчва при пациенти с подагра, тъй като този продукт помага на отделянето с урината на соли и пикочна киселина.
Калият помага на костите да абсорбират калций. Яденето на патладжани предотвратява остеопорозата и разграждането на костите, а също и укрепва костната тъкан.
Насунинът в състава на патладжаните има ефект върху мозъка. Той подобрява паметта и предотвратява свързани с възрастта психични разстройства като болестта на Алцхаймер. Сините домати увеличават притока на кръв към мозъка, насищат го с кислород и стимулират развитието на нервните пътища.
Сините домати съдържат соли на желязо, кобалт, манган, значително количество соли на мед и цинк. В това отношение те са много полезни за пациенти с анемия. Когато патладжаните са включени в диетата (например 100-200 грама /и повече/ дневно), пациентът няма да се нуждае от медицински препарати с желязо, мед и цинк.
Патладжанът може да бъде полезен продукт за пушачите. Плодът съдържа никотин, който ви позволява постепенно да се откажете от цигарите и да запазите белите дробове здрави.
Фибрите, ниското съдържание на мазнини и ниската калоричност помагат за борба с наднорменото тегло. Яденето на патладжани осигурява трайно чувство на ситост и премахва преяждането. Патладжаните нормализират изпражненията, като стимулират перисталтичното движение, подобряват секрецията на стомашни сокове, които са отговорни за усвояването на хранителните вещества.
Антиоксидантите в патладжана правят кожата здрава и еластична. Те предотвратяват появата на преждевременни бръчки като хидратират и изглаждат кожата. Редовната употреба на патладжани подхранва косата отвътре, което я прави силна.
Полифенолите, антоцианините и хлорогенната киселина помагат за борбата с раковите клетки и предотвратяват образуването и разпространението на нови свободни радикали. Патладжаните укрепват имунната система и помагат на организма да се бори с вирусите. Витамин С в тях стимулира производството и активността на левкоцитите.
Японски учени в експерименти върху животни са установили антитуморен ефект на плодов сок от патладжан. За съжаление, това наблюдение не е получило по-нататъшно развитие.
Патладжаните са противопоказни при ниски нива на желязо, страдащи от артрит и възпаление на ставите, камъни в бъбреците, алергия от патладжан или една от съставките им.
При пълната зрялост на патладжаните количеството на алкалоида соланин М (melongen) рязко се увеличава в тях, затова трябва да се консумират млади и малки плодове. В случай на отравяне със соланин М се появяват гадене, повръщане, диария, чревни колики, затъмнение на съзнанието, конвулсии, задух.
Помощ при отравяне: преди лекарят да пристигне, на пациента се дава мляко, слизести супи, яйчен белтък.
