Мек, разтапящ се в устата и изпълващ сетивата с усещане за изискания вкус на онази умерена сладост, която те кара да искаш още и още! Смятат го за американец, роден из претенциозните сладкарски цехове на Ню Йорк. Но истината е, че великият чийзкейк се е радвал на особена популярност още в Древна Гърция.
По-късно тайната му рецепта попаднала в ръцете на римляните по време на многото им завоевания, бил е пренасян и в дар на боговете в храмовете. А според някои източници подобен на нашия днешен вкусен чийзкейк е бил сервиран на атлетите по време на първите Олимпийски игри, за да им даде сили по време на състезанията.
След това благодарение на Римската империя той пристига на масите в Централна и Източна Европа. И продължавайки по пътя си и следвайки инерцията на разпространението, чийзкейкът стига и до Западна Европа, в Италия и частично във Великобритания.
И къде е Ню Йорк във всичко това? Тук, както става и с много други вкусни величия, се намесват различните имигрантски групи в САЩ, особено тези на италианците и евреите, които разпространяват рецептата на чийзкейка при пристигането си в Ню Йорк в края на 19 век.
В действителност истинският днешен чийзкейк - такъв, какъвто го познаваме сега, вижда бял свят благодарение на изобретяването на известното крема сирене Филаделфия през 1872 година. То е дело на един нюйоркски сладкар, който в опита си да копира френското Ньофшател, получил неочаквано по-кремообразна съставка. Той нарекъл сиренето си Филаделфия, защото този град вече имал репутацията на място с високо качество на кулинарията си.
Чийзкейкът бързо се превръща в звезда и се радва на огромен успех. В годините на 20 век всеки американски ресторант има своя собствена версия на рецептата и всички майстори сладкари се опитвали да покажат превъзходство над другите.
Така че днешният чийзкейк е прекрасен и може да се признае за нюйоркски. Или както се хвалят в Ню Йорк: Cheesecake wasn't really cheesecake until it was cheesecake in New York.
И все пак съществуват много и различни видове чийзкейк в почти всяка страна. Варират и основните съставки, с които се приготвя. Така например той може да бъде приготвен от прясно сирене, но също и от бяло сирене, италианско кремообразно сирене като рикота и маскарпоне, сирене крема като Kiri или Saint-Môret, а дори и от кисело мляко и тофу.
И в добавка за повече вкус той може да се приготви с продукти от краве, козе или овче мляко… А що се отнася до блата, той може да бъде от бисквитки, хляб с подправки, може да бъде консумиран и суров и дори замразен. Важното е да го има!
