Дърветата се разлистват, слънцето започва да топли, дъждовете са кратки и… скоро навсякъде ще замирише на великденски козунак. Любимо време, в което човек с удоволствие и без угризения може да се наслади на този уникален великденски сладкиш.
Всички го обичат, защото той е празник, защото събира, носи спомени и защото е така изкусително сладък и вкусен.
Козунакът е измислен във Франция, но днес е великденският обреден хляб в много държави по света. В Румъния той също се казва cozonac, в Гърция е Цуреки, в Италия е Панетоне, в Русия - Кулич. Смята се, че той символизира тялото на Исус Христос, както червените великденски яйца символизират кръвта му.
Всъщност произходът на козунака е далеч по-прозаичен, поне според легендата. Според френски пекари той се е появил през 17 век. Хлебарите от това време имали много работа и малко работна ръка. Затова търсели начин да намерят алтернатива на популярния по това време хляб на плитка, която да изисква по-малко работа.
Първоначално опитали да префасонират тестото за козунак в кръгла питка и дори му дали име - неделен хляб. Но не се получило, неделният хляб не се радвал на никакъв успех и “плитката” се върнала в кулинарния пейзаж на Франция. И тогава пекарите решили да я правят само в определен период от годината - Великден. Така неделният хляб станал великденски хляб и започнал да се радва на голям успех заради асоциацията му с великото събитие.
В България козунакът навлиза сравнително късно, някъде в началото на 20 век, около 1915-1920 година. Преди това нашите прабаби са месели Колак, Пармак и Кравай.
Днес той отдавна не е само религиозен символ, а сладкиш за всяко време на годината. Но, разбира се, Великден е неговата власт! Тогава любителите на кулинарните преживявания прекарват дълги часове в кухнята, за да приготвят своя козунак. Рецептите са все по-разнообразни и привлекателни - с шоколад, с праскови, козунак със стафиди… Но истинският ключ към хубавия козунак, казват, е дългото месене на тестото. Месене, месене, месене…
За тези, които не са готови на това, да живеят хлебарниците! Онези, които разпръскват аромата на печено козуначено тесто и карамелизирана захар през девет улици на десета. Но, внимавайте, предупреждават специалистите, както с много други неща, така и тук, е пълно с копия на оригинала.
Има няколко прости знаци, че козунакът, който сте купили, е истински. Истинският козунак се прави от брашно, мая, яйца, захар и прясно мляко. Можете да го познаете по специфичните конци в тестото и жълтия му цвят.
Ако козунакът е почти бял и прилича на кекс, значи това не е вашият великденски хляб. Със сигурност ще го намерите, дори и да ви отнеме повече търсене. Но после ще си заслужава заради вкуса на истинския козунак.
