Днешният ден, 14 ноември, по народна традиция, е празничен. Честват се Коледни Заговезни. Празникът в някои части на страната се нарича и Коледни Заговелки. Денят е известен с това, че е последният преди Коледните пости.
Те започват от утре и продължават до Бъдни вечер. Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница, за разлика от Голямата, когато е Великденският пост. Преди Коледа вярващите постят, за да посрещнат идването на Земята на Божия син.
По време на постите не се яде месо. Избягват се и животинските продукти - млякото, сиренето, яйцата и кашкавалът. Консумират се постни ястия. Растителна мазнина може да се употребява без дните сряда и петък, както и вино. На Никулден е разрешена рибата, също и виното.
Коледни Заговезни спират в венчаването в църква до празника Въведение Богородично, който е на 21 ноември, а после и около Коледните празници, от Игнажден, 20 декември, до Йордановден на 6 януари
Какво се поднася на трапезата на Коледни Заговезни
Вижте повече в следващите редове:
- Днес денят е празничен, защото за последен път се ядат блажни храни преди Коледа. Затова на трапезата се поднася кокошка с кисело зеле. Правят се също пълнени чушки с боб и повече мазнина. На празничната вечеря за Коледни Заговезни трябва да има баница с тиква, тиквеник, който е с повече орехи;
- Спазва се и специален ритуал. След приключване на празничната вечеря, най-старата жена в домакинството трябва да скрие дървената лъжица, с която са сипвали блажните храни и тя не бива да се ползва следващите 40 постни дни. На Коледа, когато е денят на отговяването, лъжицата се вади и влиза отново в употреба;
- На днешния ден християнската църква почита паметта на свети апостол Филип. Той е един от дванадесетте апостоли, следвали Спасителя. След разпъването на Исус Христос, апостол Филип проповядвал на различни места - Галилея, Гърция, Етиопия, придружен от сестра си и апостол Вартоломей, до разпъването му на кръст в Иерапол.
Днес имен ден имат всички, носещи името на апостола - Филип, Филипа, Филка, Фильо.
