Сьомгата или атлантическата сьомга понастоящем е застрашен вид, но благодарение на отглеждането й в рибни ферми този деликатес се предлага на сравнително достъпни цени през цялата година. Не може да се каже същото за дивата сьомга обаче.
Експерти и любители на този деликатес казват, че качеството на сьомгата, отглеждана във ферма, не може да се сравни с дивата. Вкусът, текстурата и цветът на тихоокеанското филе превъзхождат всички изкуствено отгледани сьомги.
Дивата сьомга плува на големи разстояния, цветът й е резултат от естествена диета - хранене предимно с планктон и водорасли. В риболова сьомгата се отглежда в контейнери, а характерният розов цвят на филето е изкуствено привнесен от оцветители, които в много случаи могат да се окажат и вредни за здравето ни.
Някои предприятия изследват по-естествени методи за отглеждане на риба, тъй като масовото производство носи потенциална опасност за здравето.
За повечето хора тази риба в див вариант си остава рядък сезонен деликатес. Прясната тихоокеанска сьомга се доставя на пазарите по света само за няколко седмици от средата до края на лятото.
Сьомгата, отглеждана във ферми, има две основни разлики, в сравнение с дивата сьомга. На първо място тя е значително по-евтина, а на второ - месото й е много по-мазно. Затова има два проблема за тези, които искат даопитат истинска дива сьомга.
Първо, може да бъде доста трудно да се разграничи отглеждания вид от дивия - за повечето хора разнообразието на тихоокеанските видове не е познато, така че всяка сьомга може да се нарече сьомга или червена риба. На второ място, поради по-ниското съдържание на мазнини в дивата сьомга, приготвянето им изисква повече грижи, това иначе отлично филе е доста лесно да се развали от към вкусовите си качества при неправилно приготвяне.
Популярни видове тихоокеанска сьомга
Най-голямата тихоокеанска сьомга е Кралската сьомга. Тя се различава от другите сьомга по по-големият (повече от 15) си брой хрилни лъчи. Живее във водите на Тихоокеанския бряг на Америка, както и в Арктика и Азия: в Камчатка, островите Командор, Амур и северно Хокайдо.
Кохо сьомгата също е едра риба, достига дължина до 98 см., тежи средно около 14 кг. Кохо сьомгата е много различна от другите сьомги по своя ярък сребърен цвят, поради което често може да я срещнете под името "сребърна сьомга". Най-разпространена е на северноамериканското крайбрежие на Тихия океан, където живее от Аляска до Калифорния. Но също така нейният ареал завладява водите на Камчатка, Командорските острови и Хокайдо.
В месото от кохо сьомга има от 6. 1 до 9. 5 % мазнини. Съдържа витамини В1, В2, минерали и микроелементи - желязо, калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, хлор, молибден, никел, флуор, цинк, хром.
Червената риба, наричана още сокейска сьомга, се различава от много сьомга по характерния си цвят. По дължина представителите на този вид достигат 80 см, теглото обикновено е 1. 5-3. 5 кг. За разлика от друга тихоокеанска сьомга, тя се размножава най-често в езера. Месото й не е розово, както при другите сьомги, а е в интензивен червен цвят.
Най-малкият и най-разпространен представител на рода на тихоокеанската сьомга е розовата сьомга. Средното тегло на розовата сьомга е 2. 2 кг. Най-голямата известна розова сьомга достига дължина 76 см с тегло 7 кг.
Розовата сьомга се среща в студените крайбрежни води на Тихия и Северния ледовит океан, от река Сакраменто в Северна Калифорния до река Макензи в Канада и от река Лена в Сибир до Корея.
Филето от всеки от тези видове тихоокеанска сьомга има богат вкус и аромат. За приготвяне на кулинарен шедьовър с него е достатъчна просто една скара. Но е важно да не прекалявате с този вид риба. Кулинарните експерти съветват топлинната обработка да е минимална, а съществува и още по-екзотичен начин на приготвяне, който изцяло запоазва вкусовите й и здравословни качества - сьомгата се маринова и се яде сурова.
Ако не сте експерт в този вид обработка обаче, не се препоръчва да експериментирате. Достатъчно е просто да следите дали тази прекрасна риба се предлага с указанието, че е дива, придружено с посочване на необходимия сертификат.
Коментари