Нараства броят на хората в световен мащаб, които търсят растителни заместители на месото. Причините за такъв избор са от различно естество - здравословни, екологични, етични.
Броят на веганите и вегетарианците се е увеличил най-вече под влияние на веган модата, притокът на храни от такова естество и етични причини, които са широко рекламирани. Наред с тях се появи и нова група привърженици на намаляване на консумацията на месо, наречена флекситарианци. Тези хора се стремят да намалят приема на месо и млечни продукти, живеейки в по-плътна хармония с природата, за да запазят нейните ресурси.
Поради тези съображения растителната алтернатива на месото заема 11 процента от цялостната продажба на месо и месни продукти, риба и мляко и неговите продукти.
Растителните алтернативи на месото нарастват непрекъснато и вече може да се говори за класации, определящи най-добрите и популярните сред тях. Всеки, който се интересува от тази опция в хранителния си режим е добре да ги познава, за да избере най-добре балансираната хранителна диета за себе си.
Тофу
Тофу е храна, която е твърде добре позната, за да се нуждае от сериозно представяне. Тя се е зародила в Азия и е пренесена оттам и в западния начин на хранене. В източните кухни то има дълга традиция. Има различни легенди за появата на тофуто сред храните - от случайността, до приноса на китайски готвач, създал бяло твърдо вещество от смесването на водорасли нигари със соев сок.
Тофуто се приема за най-добрият източник на протеини от растителен произход. Това се дължи на съдържанието на всички есенциални аминокиселини, антиоксиданти и флавоноиди в него. Те идват от изходния продукт - соята. При производството тофуто допълнително се обогатява с калций, който се приема от тялото подобно на млякото. Каква е хранителната стойност на произведеното тофу зависи от избраните соеви зърна, които имат различна хранителна стойност.
В общи линии тофуто съдържа 125 килокалории, 2. 3 грама въглехидрати, 12 грама протеини, 7. 5 грама мазнини в 100 грама тофу.
Има различни видове тофу - класическо, опушено, с билки, зеленчуци, маринати и други. С различните видове се приготвя невероятно разнообразие от ястия.
- мекото бяло тофу е подходящо за кремове и сосове. То замества напълно киселото мляко и изварата;
- овкусените видове тофу са добра опция при пържените зеленчуци, супите и салатите;
- може да се изпече тофу в тиган, като се овкуси със сол и куркума;
- няма нужда от готвене, може да се хапне като добавка към сандвич или салата от зеленчуци.
Темпе
Произходът на тази храна е от Индонезия. Там се консумира от стотици години, но чак през ХХ век е открито за европейската кулинария. На практика това е тофу, което е ферментирало. Към накиснати и сварени соеви зърна се добавя заквасена култура под формата на плесен. Ферментацията предава на темпето съвсем нови вкусови качества.
Този продукт съдържа повече фибри, протеини, витамини и минерали от класическото тофу. Калцият, желязото и витамините от група В са в значителни дози при тампето. Антиоксидантите и здравословната бактерия, която съдържа, поддържа здравето на чревния тракт.
В 100 грама темпе се съдържат 192 килокалории, 20. 3 грама протеини, 7. 6 грама въглехидрати, 8 грама мазнини.
Тъй като темпето е с по-силен вкус от тофуто, то намира приложение във все повече рецепти.
- може да се направи прост сандвич с хляб и темпе;
- маринованото и печено на фурна темпе е истинско кулинарно изкушение;
- може да се изпържи или изпече на грил;
- вегетарианският бургер с темпе се харесва на всеки веган.
Сайтан
Сейтанът е още една азиатска, по-точно китайска храна. Будистките монаси го консумирали вместо месо. Тази храна се прави от пшеничен протеин. Смесват се брашно и вода, оставят се да престоят. Тестото се потапя във вода и се измива, докато заприлича на гъба. То вече не съдържа въглехидрати, а е останал само чист протеин - глутенът.
Хранителната стойност на 100 грама сейтан е 107 килокалории, 17. 9 грама протеини, 9. 5 грама въглехидрати, 8 грама мазнини.
Сейтанът прилича на месото. Може да се приготви така, както приготвяме месо.
- маринован сейтан може да се запържи в тиган със зеленчуци;
- може да се приготвят пържоли или зеленчукови шишчета;
- ако се изпече на грил, има хубава хрупкава коричка;
- добавка е към сандвичите, бургерите и тортилите.
Джакфрут
С това странно име се нарича тропически плод с индийски произход. Защо плод е в този списък? Заради неутралния му вкус. При разрязване той прилича на месо.
Разликите от месото идват от хранителната стойност на плода. В него няма много протеини. Съдържа обаче фибри, витамини А и С, калий, бета -каротин, лутеин и други антиоксиданти.
За да може джакфрутът да засити тялото, към него е добре да добави темпе, сайтан или тофу.
В 100 грама от тази храна се съдържат - 95 килокалории, 1. 7 грама протеини, 23, 3 грама въглехидрати, 6 грама мазнини.
- в хранителната диета този плод може да се използва нарязан като месото;
- с маринати и сосове прави отличен тандем, защото има неутрален вкус;
- изпечен на тиган е добра съставка на сандвичи, бургери, тортили и супи.
Соево месо
Не бива да настава объркване, ако на етикета пише дехидратиран соев протеин. Това е соево месо. Прави се от обезмаслено соево брашно с малко въглехидрати и много протеини и фибри. Намира се под формата на паста, кубчета, резенчета. В него няма вода и затова трайността му е голяма. От създаването си в Америка бързо се прехвърля и в Европа и е обичана храна на веганите.
В 100 грама соево месо се съдържат 327 килокалории, 51. 4 грама протеини, 33, 9 въглехидрати, 1. 2 грама мазнини.
Това своеобразно постно месо може да се използва на кубчета и да се добави в ястието. Там то набъбва и заприличва на парчета месо. Добре е да му се сложат подправки, защото има слаб вкус. Възможностите му са като на всяко месо.
- добре се получава печено със зеленчуци и гъби;
- към сос или супа;
- може да се приготви класически гулаш, но със соево месо;
- вегетарианските кюфтета с него напомнят много на познатите от истинско месо.
Добре познати растителни алтернативи на месото
Към растителните алтернативи на месото трябва веднага да добавим бобовите култури, варива като леща, нахут, боб, авокадо, ядки и други добре познати растителни храни. Всички те съдържат по-малко холестерол и наситени мазнини от самото месо и намаляват риска от сърдечни заболявания, диабет, болести на кръвоносните съдове.
Тези храни имат по-щадящо действие за околната среда, по-нисък риск от заразяване с опасни бактерии и осигуряват разнообразие в храната.
Тези хранителни продукти обаче лишават тялото от витамин В12, калций и желязо. При производството им някои компании добавят твърде много сол, която вреди на тялото.
Това налага липсите да се набавят от други храни, което значи хранителната диета зорко да се следи. Когато се залага на някой заместител, винаги трябва да се вземе предвид задачата, поставена пред хранителната диета, за да се осигури балансирано и полезно хранене, отговарящо на нуждите на организма.
