Името на тофу произлиза от японски и съдържа думите "то" /соеви зърна/ и "фу" /сирене/. Въпреки че някога е могла да се намери само в азиатските магазини, тази лека храна има невероятната способност да попие аромата и вкуса на заобикалящите я съставки. Това я прави една високо хранителна и всестранна част от здравословната ни диета.
Тофуто може да се намери в магазините целогодишно.
Тофуто е високо хранителна, богата на протеини храна, направена от пресеченото соево мляко. То често е наричано „сиренето на Азия”, поради приликата му с обикновеното бяло сирене. Кремаво жълто на цвят, то обикновено се продава пакетирано в правоъгълна форма. Тофуто е основна съставка в кухните на много азиатски държави, където служи за приготвянето на най-различни ястия - от салати до десерти.
Ще разпознаете соевите кълнове, от които се прави и тофуто под наименованието Glycine max.
Тофуто е създадено в Китай преди около 2000 години. Не са ясни подробностите около създаването му, но според местна легенда, то е измислено от китайски готвач, който случайно сложил в соевото мляко водораслото nigari, като по този начин млякото се пресекло, а резултатът бил тофуто.
Тофуто е въведено в Япония през 8 век, когато се е наричало „okabe” и чак по-късно, през 15 век, е получило сегашното си име „тофу”. В Европа то станало известно заедно с изследванията и проучванията за здравословното хранене, които почнали да интересуват хората. Най-голяма популярност придобило през 60-те, когато били открити значителните предимства на тази богата на нутриенти растителна храна.
Състав на тофу
В тофуто се съдържат всички 8 на брой аминокиселини, които човешкото тяло не произвежда, а трябва да си набави от храната. Богато е на магнезий, калий, фосфор, натрий и на витамини от В групата. След яйцата, в него има най-много съдържание на лицин, който действа укрепващо върху нервната система.
100 г тофу съдържа 4.2 г мазнини, 7 г белтъчини, 0.1 г влакнини и 2.4 г въглехидрати. Белтъчините в това сирене са растителни, което го прави много подходяща храна за вегетарианци.
Видове тофу
Тофуто се приготвя по метода на съсирване на соевото мляко чрез филтриране или нагряване. Това става с помощта на специален коагулант, а след съсирването тофуто се пресова и се поставя в опаковки, пълни с вода. Съществуват много разновидности на тофуто, но две са най-разпространените - твърдо и меко тофу.
Твърдото тофу, наречено още момен се реже много лесно и се съчетава прекрасно с повечето продукти, съдържа повече протеини и по консистенция наподобява моцарела.
Мекото тофу /кинугоси/ - консистенцията му наподобява пудинг, по подходящо е за направата на супи, десерти и сосове.
Избор и съхранение на тофу
Тофуто набира все по голяма популярност, поради което вече се среща в редица магазини. Голяма част от тофуто е пастьоризирано още във фабриките за производство, което означава, че не се нуждае от охлаждане и може да се съхранява в херметична опаковка. Водата му трябва да се сменява всеки ден, може да издържи така до една седмица.
Тофуто може да бъде замразено в оригиналната си опаковка. Във фризера ще се съхрани за около 5 месеца. След като се размрази консистенцията му вече е променена - става по-шуплесто и твърдо.
Тофу в кулинарията
След отварянето на опаковката, водата трябва да се премахне, а сиренето се измива със студена вода и се подсушава леко с хартиена салфетка. Тофуто има светъл цвят, без миризма и се разтапя върху езика, без да остави почти никакъв аромат. В китайската кухня тофуто намира приложение в направата на супи и ястия в уок, комбинира се добре със зеленчуци, риба и месо.
Едно от най-известните ястия с тофу е ма по доуфу, идващо от Съчуан. Представлява много люта гозба, която освен тофу съдържа мляно телешко месо, чили и сечуански пипер.
Тофуто със зеленчуци в уок тиган се прибавя накрая, за да запази своята структура и аромат. С тофу се правят и много десерти. Най-често то се залива с плодови сосове, но не изключено да се разбие и да стане плънка на пайове и кейкове.
Сиренето тофу е универсален продукт - може да се вари, запича и пържи, да се приготвя на пара. Тофуто има неутрален аромат, поради което по време на готвенето трябва да се сложат повече подправки или се добавя сос.
Парчета тофу могат да се консумират и директно, овкусени с различни подправки или мариновани със смес от доматен сос, зехтин, босилек, чеснова каша и черен пипер.
Ползи от тофуто
- Има сърдечносъдови предимства поради наличието на соеви протеини. Проучванията, направени през последните години относно свойствата на соевите протеини, показват че редовният им прием може да понижи цялостните нива на холестерол до 30%, да понижи нивата на лошия холестерол до 35-40% и вероятно даже да повиши нивата на добрия холестерол.
- Приемайте соеви храни за леко преминаване през етапите на менопауза. Соята е полезна за облекчаване на симптомите, съпътстващи менопаузата. Това се дължи на наличието в соевите храни на фитоестрогени и по-специално на изофлавоните генистеин и диадзеин. Освен това повечето видове тофу са обогатени с калций, който предпазва от проблеми с костите, на които са изложени повечето жени по време на менопаузата.
- Богато е на минерали и има антиоксидантно действие. Тофу е много добър източник на желязо, доставяйки ни 33.8% от дневната стойност на този важен минерал само с около 120 г тофу. Същото количество ни дава и 11.0% от дневната стойност на мед.
- Дава ни сърдечносъдова защита заради съдържанието си на омега-3 мазнини. С 120 г тофу ние си осигуряваме 14.4% от дневната стойност на омега-3 мазнини. Те ни помагат да избегнем променливия сърдечен ритъм, предпазват ни от кръвосъсирване в артериите и подобряват съотношението между лошия и добрия холестерол.
- Съдържа селен - микроминерал с антиоксидантно, антираково и антивъзпалително действие. С 120 гр. тофу ние си осигуряваме 14.4% от дневната стойност на селен. Той е необходим за правилното функциониране на антиоксидантната ни система, която редуцира нивата на вредните свободни радикали в тялото.
Макар алергични реакции да могат да се получат от почти всякакъв вид храна, е известно, че някои храни са свързани с повече алергии от други. Около 90% от хранителните алергии се асоциират с 8 вида храна: ядките от дърветата, рибата, ракообразните, краве мляко, кокошите яйца, соевите продукти (като тофуто), фъстъци и пшеница.
