Днес ромът е обичана и ценена напитка по целия свят. Но не винаги е било така. За разлика от благородните напитки, родени в замъци и скъпи имоти и често срещани във висшето общество, ромът за първи път видял бял свят в колибата на роби и затова дълго време се смятал за алкохол за бедните.
Как производителите на ром успяват да усъвършенстват напитката и да преодолеят този стереотип, ще ви разкажем по-долу.
Какво е ром: какво съдържа и как се произвежда?
Ромът е напитка с алкохолно съдържание 40% или повече, произведена чрез дестилация на ферментирали продукти от преработката на захарна тръстика. Основната съставка за производството му е меласата. Това гъсто, лепкаво и сладко вещество се получава след варене на тръстиков сок и изпаряване на захар от него. По външен вид и консистенция меласата е подобна на тъмен билков мед.
За да се направи ром, се добавят вода и мая към меласата и се оставят да ферментират за около 30 часа. След като ферментацията спре, получената пивна мъст се дестилира. Някога за това са се използвали прости дестилационни кубове, сега се използват дестилационни апарати с колона.
Полученият дестилат от ром със сила 75–95% преминава през филтри с въглен за отстраняване на примеси и остатъчни фузелни масла и след това отлежава в дъбови бъчви от шери или бренди, овъглени отвътре. Готовият продукт се разрежда до желаната сила с най-чиста вода, а тъмните и златистите сортове се оцветяват с карамел.
Но по тази технология ромът започва да се произвежда едва в средата на 19-ти век. Преди това се е пиел веднага след дестилацията с изключително високото си алкохолно съдържание. Именно в тази форма той влиза в историята като напитка на пиратите и поражда много митове.
История на рома
Историята на рома започва с историята на захарната тръстика. Сладката трева растяла в изобилие в тропическия климат на Индия, Китай, Югоизточна Азия и хората рано се научили да изпаряват захарта от нея. Но истинският бум на този продукт започва през 15-ти век, когато португалците донасят захарна тръстика на Канарските острови, а след това тя, заедно с Колумб, се озовава в Западна Индия. Хващайки пазарната ситуация, хитрите европейци започват да правят бизнес не само в производството на захар, но и в търговията с роби, които се доставят на захарни плантации от Западна Африка.
Работата в плантациите била тежка и изтощителна и за да накарат робите да работят с по-голямо желание, като награда им давали тафия - силна алкохолна напитка, направена от ферментирал сок от захарна тръстика. Много скоро се научили да я правят от отпадъчните продукти от производството на захар - меласа. Според някои източници меласата е използвана за първи път през 1637 г. в Барбадос. Така се появил ромът - все още евтин и популярен само сред бедните. Но наличен и в изобилие.
Опитът на британските власти да забранят на колонистите от Нова Англия да изнасят меласа от Карибите (Законът за меласата от 1733 г) води до бунт на населението и в крайна сметка до Американската революция. Така ромът се превръща в една от искрите, които разпалват огъня на Войната за независимост на САЩ. Постепенно американците поемат контрола върху производството на ром, но истинска революция в технологията на производството му се случва едва през втората половина на 19 век. Направена е от Дон Факундо Бакарди, създателят на известния ром Bacardi. Той пръв използва дрожди, които придават на рома специален аромат, научава се да пречиства дестилата и той започва да отлежава в американски дъбови бъчви.
В резултат на дълги експерименти грубостта и тежкият дух напускат напитката, а в замяна тя придобива деликатен, мек, изискан вкус и билет за висшето общество.
Митове за рома
Един от най-често срещаните митове е, че пиратите винаги са пиели ром. Всъщност им е било все едно какво пият - ром, вино, ракия или каквото намерят. Ромът става популярен сред разбойниците едва през 17-18-ти век, когато се формира така нареченият „триъгълник на робството“. Роби, меласа, ром и захарна тръстика пътуват между Карибите, Нова Англия и Африка, често ставайки плячка на пирати. Тогава напитката, която перфектно повдига настроението и не вкисва по време на дълги пътувания, като виното или бирата, става неразделен спътник на разбойниците, които кръстосват океаните. Фактът, че един пират не може без бутилка ром, е заслуга по-скоро не на историята, а на литературата и киното.
Ромът е сладка напитка. Прави от захар, но това не означава, че е натурално сладък. Дрождите превръщат захарта в алкохол до последното зрънце и едва след това ферментацията спира. Отлежавайки в дъбова бъчва, в напитката няма повече захар, отколкото в шотландското уиски или бърбън. Причината за раждането на мита за сладостта на рома не е вкусът, а сладникавият аромат и романтичният привкус, който придружава напитката - палми, тропически острови, красиви мулатки... Не е ли мечта за сладък живот?
Ромът е алкохол за коктейли. Традиционно е бил силна и груба напитка с тежка миризма, така че наистина често се е смесвал с плодови сокове. В разредена форма имал по-добър вкус, бил по-малко опияняващ и по-евтин - на роби, моряци и други работещи хора често се предлагала тази конкретна версия. Но пречистеният висококачествен ром е добър не само в коктейли, но и в чист вид. И най-добрите му отлежали проби се оценяват не по-малко от коняк.
Истинският ром може да се намери само в Карибите. От търговска гледна точка островите на Карибите наистина могат да се считат за родното място на напитката, откъдето тя се разпространява по целия свят. Но ромът не е географско име, а вид напитка. Следователно, ако имате правилните съставки, можете да го направите във всяка страна.
Има ли стандарт за ром?
Трудно е да се класифицира ромът, тъй като няма единни стандарти за него. Минималните периоди на стареене зависят не толкова от установените изисквания, колкото от традициите.
Има няколко стандарта за алкохолно съдържание:
- Британски или военноморски - 57%. Ром с тази сила е бил даван до 1970 година на британските моряци като дажба. По традиция процентът на алкохол не може да бъде по-нисък, в противен случай напитката няма да гори - някога това е единственият начин да се провери дали властите на кораба мамят.
- Американски - 50%;
- Колумбийски - 50%;
- Чилийски, Венецуелски - до 40%.
Минималните времена на експозиция също са различни за всеки:
- в Куба - 3 години за златен ром, 7 за тъмен;
- във Венецуела - 2 години;
- в Доминиканската република - 1 година;
- в Мексико - 8 месеца.
Видове ром
В зависимост от цвета и различните нюанси се разграничават следните видове ром.
- Бял - ромът не отлежава в бъчви, така че е прозрачен и има лек аромат. Перфектната съставка за коктейли;
- Тъмен - получава се в резултат на отлежаване в овъглени бъчви от американски дъб. Напитката придобива меден оттенък и е наситена с аромати на дърво;
- Златен - може да издържи не повече от 2 години, има златисто жълт оттенък;
- Пикантен - тъмен или златист ром, допълнително овкусен с натурални съставки. Обикновено се използват бахар, ванилия, мед, канела, индийско орехче, тропически плодове;
- Агрикол е напитка, направена от сок от захарна тръстика. Разпространен в бившите френски владения на Карибите;
- Кашаса е бразилската версия на напитката, направена от пресен сок от захарна тръстика;
- Силен - ром с алкохолно съдържание от 50 до 70%.
- Премиум ром - отлежал над 5 години, с комплексен и наситен вкус.
Ром в кулинарията
В допълнение към употребата като самостоятелна напитка и като част от коктейли с ром, той се използва и в кулинарията. Има идеален аромат за печене на десерти, с него се напояват с бисквити, кремове и плодове за десерти. Белият ром се използва в маринати за месо и риба и за фламбиране на ястия.
