Теорията за разделното хранене разглежда храната като сбор от различни хранителни вещества, които се разделят на групи, определени от химическия им състав. Когато тези продукти се съчетаят ефективно, те подобряват храносмилането, намаляват нужното време за усвояването им и правят отпадните продукти и вредните вещества от метаболизма по-малко.
Това означава, че разделното хранене се базира на съвместимостта на отделните видове храни с акцент върху вредното им за здравето съчетаване. Един от основоположниците на тази теория е доктор Хей.
Основни положения в теорията на доктор Хей за разделното хранене
Доктор Хей смята, че не трябва да се съчетават в храната едновременно продукти от групите на белтъчините и въглехидратите, защото за тяхното смилане са нужни различни условия. За белтъчините е нужна кисела среда, а за въглехидратите - алкална. Затова неговата препоръка е зеленчуците, плодовете и млякото, които повишават киселинността, да бъдат 4 пъти повече в храната, отколкото тези, които повишават киселинността в стомашния сок. Такива са животинските белтъчини, ядките, въглехидратите и цитрусите.
От гледна точка на съчетаването на храните, те се делят на 3 типа - съвместими, частично съвместими и несъвместими. Смесването на несъвместими продукти влошава храносмилането и създава проблеми от здравно естество.
В тези правилни от гледна точка на науката положения обаче трябва да се вземе предвид фактът, че човешкия организъм от векове е изработил свои регулаторни системи чрез които намалява или направо елиминира вредния ефект на несъвместимите храни.
Храните в плана за разделното хранене на доктор Хей
Кисели храни и полизахариди
Не трябва да се консумират едновременно кисели храни и полизахариди, като скорбялата. Комбинацията на хляб и картофи, ориз и макаронени изделия заедно с кисели плодове или зеленчуци оставя скорбялата непреработена.
Белтъчини и кисели храни
Белтъчини не бива да се приемат заедно с кисели храни. Съчетаването на месото, яйцата и рибата със зеленчуци и кисели плодове забавя секрецията на пепсина, който е ензим, насърчаващ усвояването на белтъчини. Те остават непреработени, загниват и създават проблеми в организма. Само ядките и сиренето са изключение от това правило, защото се усвояват по-бързо.
Мазнини и белтъчини
Тази комбинация е вредна, защото мазнините пречат на обработката на белтъчините, потискайки отделянето на стомашен сок. Затова съчетаването на месо, риба и яйца с животински и растителни мазнини не е препоръчително, освен ако не се добавят зеленолистни зеленчуци, които потискат негативния ефект на мазнините.
Захари и белтъчини
Захарите не се преработват в стомаха, а в червата и се налага да изчакат преработването на белтъчините в стомаха. Поради това те ферментират. Всички захарни изделия, включително мед и конфитюри трябва да се ядат отделно, за да не се задържат в стомаха, а да преминат веднага в червата.
Скорбяла и белтъчини
Не бива никога да се смесват скорбялата и белтъчините. За преработка на скорбялата е нужна алкална среда, а за белтъчините - кисела. Затова смесването им затруднява храносмилането. Бобовите храни, които съдържат едновременно и белтъчини и скорбяла не трябва да се смесват с тези, които са само със скорбяла или белтъчини.
Различни видове белтъчини
Различните видове белтъчини в тандем също не е добра опция. Месо и ядки, ядки и яйца, мляко и ядки, месо и сирене не се препоръчва. Обаче различни видове ядки и различни видове месо заедно не се отричат.
Сладки храни и скорбяла
Захарните изделия, сладкишите и сладките плодове не е добре да се смесват с храни, съдържащи скорбяла, защото се получава ферментация. Различните видове скорбялни храни също се е добре да се консумират заедно като хляб и картофи или макарони.
Мляко и други храни
Млякото - прясно и кисело, се смята за несъвместимо с други храни. Когато попадне в стомаха, то се пресича и пречи на стомашния сок да въздейства на останалата храна. Мляко с хляб и тестени изделия се смята за най-вредно. Най-добре е да се изключи от дневното меню изобщо.
Дини и пъпеши с други храни
Дините и пъпешите поотделно имат редица ползи за храносмилането, но съчетани с други храни като хляба и сиренето, както е честа практика у нас, се получава вредна комбинация. Двата плода затормозяват храненето и водят до поява на газове.
Десертите след хранене
Практиката да се яде нещо сладко като десерт веднага след храната е вредна. Сладкишите, сладоледът, сладките плодове заедно с друга храна, пречи да нейното усвояване.
Тези препоръки се правят с цел да се осигури равновесието на киселини и основи, нужно за здравословно хранене.
Равновесие на киселини и основи
Повечето жизнени дейности на клетките се осъществяват в алкална среда. За да работят добре, тази среда трябва да се осигури с храната. Между киселините и основите може и трябва да се поддържа равновесие.
Ако киселите храни надвишат 30 % от храната, се получава заболяването ацидоза. Тогава бъбреците, черният дроб и жлъчката работят много усилено, за да изхвърлят вредните продукти. Това може да стане основа за поява на диабет, язва, подагра, ревматизъм и други. Всички болести протичат в кисела среда. Затова киселинообразуващите храни трябва да бъдат около 1/5 от общата храна, която се приема ежедневно. Трябва да се прави разлика между киселинообразуващи и кисели храни. Това са месо, риба, зърнени храни, бобови, ядки и гъби, които са киселинообразуващи, но нямат кисел вкус. Съотношението между киселинни и алкални храни трябва винаги да е 4: 1. Например на пържолата от 100 грама трябва да партнират 400 грама зеленчуци.
Алкалообразуващи храни са всички плодове, зеленчуци, картофи, кисело мляко, мед, целулозните храни. Смилат се лесно, изхвърлят се бързо и не затрудняват организма.
Ето няколко примера за силни и слаби кисели и алкални храни.
- Силни алкални храни са: суровите зеленчуци и пресните сокове от тях, както и бульоните им; повечето плодове, натурални и плодови сокове; сушените плодове;водните извлеци от билки;
- Слаби алкални храни са: сготвени зелени зеленчуци като спанак, чушки, картофи, домати, коприва; зеленчукови супи;зърнени растения, сурови плодове като тиквата, ябълката, банана, гроздето, цитрусите, ягодите, малините;
- Силни киселинни храни са: месо, риба, яйца, топено сирене, кашкавал, гъби, туршии, препечени ядки, сурови и печени фъстъци, консерванти в храните, рафинирано олио, захарни изделия, тестени изделия;
- Слаби киселинни храни са: презрелите плодове, суровите ядки като лешници и орехи; зелени бобови растения; бирена мая; соя, соево брашно и соеви продукти; нерафинирани растителни масла; маслини; консервирани зеленчуци без добавки;
- Неутрални храни са: растителните и животинските мазнини, безскорбялните зеленчуци, кълновете и семената.
Предвид тези положения се изисква да се следва балансиран прием на храна, осигуряваща разнообразие на хранителни вещества. Това става чрез прием на храни от различни хранителни групи, но взимани при определени условия. Така се получава пълноценното и балансирано хранене. То е особено важно за хората с храносмилателни заболявания.
Вижте още:
- Правила при разделно хранене за по-добро храносмилане;
- Идеи за закуска при разделно хранене;
- Примерно меню за разделно хранене.
