Амигдалин е органично съединение, което се среща в много растения, особено в ядките на кайсиите, в горчивите бадеми, ябълките, прасковите, черешите и сливите, както и в корените на маниока. Амигдалинът е класифициран като цианогенен гликозид, защото всяка молекула съдържа нитрилна група, която може да се освободи като токсичен цианид при хидролиза.
Амигдалин е известен и като витамин B17, въпреки че не е признат като такъв от научната общност. Бил е рекламиран като противораково средство, но няма доказателства за неговата ефективност и безопасност. Амигдалинът има химическа формула C20H27NO11 и моларна маса 457, 43 г/мол. Той е бяло кристално вещество с температура на топене 223-226 °C.
Формула и същност на амигдалин
Структурната формула на амигдалин има две ефирни връзки, които могат да бъдат хидролизирани от ферменти или киселини. В зависимост от условията на хидролиза амигдалин може да се разложи до две молекули глюкоза и манделонитрил, или до една молекула глюкоза и една молекула пруназин - гликозид на манделонитрил. Манделонитрил и пруназин могат да се деградират до бадемова киселина и цианиден йон, който е отговорен за токсичността на амигдалин.
Употреба на амигдалин
Амигдалинът е бил използван в традиционната медицина на различни култури, като Китай, Индия, Близкия изток и Северна Америка, за лечение на различни заболявания като астма, бронхит, артрит, хипертония, рак. Амигдалин също така е продаван под търговските имена Лаетрил, Витамин B17, Амигдалин-М и други, като алтернативно противораково средство, основано на теорията, че цианидът, освободен от амигдалин, убива само раковите клетки, а не здравите. Тази теория е била опровергана от множество клинични изследвания, които не са показали никаква полза от амигдалин за пациентите с онкологични заболявания, а са отчели сериозни рискове от отравяне с цианид. Амигдалин не е одобрен като лекарство от никоя регулаторна агенция в света и неговата продажба и употреба са забранени или ограничени в много страни.
Продукти, съдържащи амигдалин
Амигдалин се съдържа в ядките на костилките на много плодове, принадлежащи към рода Сливови (Prunus) и Ябълкови (Maleae). Най-богати на амигдалин са горчивите бадеми и кайсиевите ядки, които могат да съдържат до 4%.
Други източници на амигдалин са ядките на праскови, череши, сливи, семената на ябълки, круши, мушмули. Амигдалин се намира също така в корените на маниока (Manihot esculenta) - тропическо растение, от което се произвежда тапиока. Маниоката трябва да се обработва преди консумация, за да се премахне амигдалинът и да се предотврати отравянето с цианид.
Има ли амигдалин ползи за здравето
Няма научни доказателства, че амигдалинът има положителен ефект върху здравето на човека. Напротив, има много доказателства, че може да бъде опасен и дори смъртоносен, ако се приема в големи количества или без контрол. Амигдалин може да предизвика отравяне с цианид, което се проявява със симптоми като главоболие, слабост, гадене, повръщане, сърдечни смущения, дихателна недостатъчност, кома и смърт.
Отравянето с цианид може да се случи при консумация на големи количества ядки, съдържащи амигдалин, или при употреба на нерегулирани продукти, съдържащи амигдалин, като Леатрил или витамин B17.
Своята популярност като лекарствено средство, амигдалинът дължи на някои проучвания, които твърдят, че той помага за подобряването на имунитета, борбата с рака и има силно болкоуспокояващ ефект. Смята се още, че той:
- намалява риска от развитие на сърдечно-съдови патологии (инфаркти, тромбоза);
- нормализира психическото и емоционалното състояние, предотвратява депресията при жените;
- ускорява регенерацията на епитела на кожата и лигавиците
- помага при дерматологични заболявания като акне и себорея;
- има мощен противовъзпалителен ефект;
- бори се с ревматоиден артрит и други артрози.
Тези ефекти до момента не са признати от широката медицинска общественост, а повечето са на база на непредставителни изследвания.
Странични ефекти и рискове от амигдалин
Както вече споменахме, най-големият риск от амигдалин е отравянето с цианид, което може да бъде фатално, ако не се предприемат незабавни мерки. Цианидът е силно токсично вещество, което възпрепятства клетъчното дишане и води до хипоксия - недостиг на кислород в тъканите. Цианидът може да се натрупа в организма при продължителна употреба на амигдалин или при излагане на високи дози. Симптомите на отравянето с цианид включват:
- Главоболие, слабост, световъртеж, сънливост, дезориентация, тревожност, раздразнителност
- Гадене, повръщане, диария, болки в корема, загуба на апетит
- Дихателни затруднения, задух, кашлица, хрипове, цианоза - синкаво оцветяване на кожата и сливиците
- Сърдечни смущения, тахикардия, аритмия, хипотония, шок
- Кома, съдово-мозъчен инцидент, смърт
Лечението на отравянето с цианид изисква незабавна медицинска намеса и антидот, като нитрити, тиосулфат или хидроксокобаламин. Тези вещества възстановяват способността на кръвта да пренася кислород и намаляват концентрацията на цианид в организма.
Освен отравянето с цианид амигдалинът може да предизвика и други странични ефекти като алергични реакции, кожни обриви, свръхчувствителност, възпаление на пикочния мехур, главоболие, гадене, повръщане, диария, болки в корема, загуба на апетит, възпаление на панкреаса, повишена температура, сърбеж, може да засегне черния дроб, бъбреците, да намали функцията на щитовидната жлеза, количеството на бели кръвни клетки, на червени кръвни клетки, на тромбоцити, да доведе до кървене, инфекции и други.
Амигдалинът може да взаимодейства и с други лекарства или хранителни добавки, като антикоагуланти, антибиотици, антидиабетици, антихипертензивни, антихолинергични, антихолинестеразни, антиоксиданти, антитиреоидни, антитуморни, витамини, минерали, билки. Тези взаимодействия могат да повишат или намалят ефекта на амигдалина или на другите средства, което може да доведе до нежелани или опасни последствия.
Можем ли да си набавим амигдалин от естествени източници и как
Както вече споменахме, амигдалин се съдържа в ядките на костилките на много плодове като сливите и кайсиите. Най-богати на амигдалин са горчивите бадеми и кайсиевите ядки. Съдържа се и в други растения, сред които попадат ябълките, крушите, тапиоката.
Ако искате да си набавите амигдалин от естествени източници, трябва да бъдете много внимателни и да не превишавате безопасните дози. Според някои източници безопасната доза на амигдалин е около 0, 5 мг на килограм телесно тегло на ден, което означава, че за човек с тегло 70 кг, безопасната доза е около 35 мг на ден. Това съответства на около два - три горчиви бадема или четири - пет кайсиеви ядки на ден. Ако се консумират повече, може да се появят симптоми на отравяне с цианид, които изискват незабавна медицинска помощ.
Освен това трябва да се има предвид, че съдържанието на амигдалин в различните източници може да варира в зависимост от сорта, зрелостта, условията на отглеждане, начина на съхранение и други фактори. Затова не може да се гарантират точната доза на амигдалин, която се приема от естествени източници и съответно рискът от отравяне с цианид.
В заключение, амигдалинът е органично съединение, което се среща в много растения, но което може да бъде опасно и дори смъртоносно, ако се приема в големи количества или без контрол. Не е доказано, че има някакви ползи за здравето, а напротив, може да предизвика отравяне с цианид, което се проявява със симптоми като главоболие, слабост, гадене, повръщане, сърдечни смущения, дихателна недостатъчност, кома и смърт.
Амигдалинът не е одобрен като лекарство от никоя регулаторна агенция в света и неговата продажба и употреба са забранени или ограничени в много страни. Ако имате идеята да ползвате амигдалин въпреки горните редове, задължително преди това се консултирайте с лекуващия ви лекар.
