Кайсията е един много полезен плод. Ценен още от древността, в себе си той съдържа калий, калций, фосфор, магнезий, натрий, желязо, провитамин А и др. Препоръчва се при анемия и някои видове онкологични заболявания.
В България много често ползваме кайсиеви ядки вместо бадеми. Те са с високо съдържание на белтъчини, омега-6 мастни киселини, витамин В15 и витамин В17, познат още като амигдалин, желязо и калий. Тяхното консумиране е препоръчително в определени количества.
Освен, че съдържат в себе си много полезни вещества, в ядките на кайсията се наблюдава и коварното присъствие на цианогенния гликозид амигдалин. Амигдалинът в малки дози има доказано противораково действие. Попаднал веднъж в стомаха, той освобождава цианиди, които могат да подействат разрушително на туморите в организма. При голямо количество може да настъпи отравяне.
Токсичното действие на цианида се изразява в способността му да блокира важни ензимни системи, участващи в снабдяването на клетките на организма с кислород. Вследствие се получава нарушение на клетъчния метаболизъм, респективно развитието на тъканна хипоксия - намаляване до пълна липса на кислород във важни за съществуването на човек тъкани и органи.
Съдържанието на амигдалин например, в 50 костилки, за възрастен човек са доза с възможен фатален изход след приема им.
Смъртоносната доза амигдалин - 1 грам - се съдържа в 100 грама кайсиеви ядки.
За всеки организъм обаче е строго индивидуално. Допустимото еднократно приемане на кайсиеви костилки според редица автори е 50 броя.
Природната медицина съветва на ден да се приемат около 10-15 кайсиеви ядки, за да се избегнат и най-малките токсични ефекти - виене на свят, гадене, повръщане, понижение на артериалното налягане, слабост, главоболие.
Непрестанните изследвания, свързани с раковите заболявания, отдават като основен техен причинител липсата на витамин B17. Решението е много просто - достатъчно е да изяждате по само две три горчиви кайсиеви ядки на ден и вероятността някога да се разболеете от рак става изключително малка. Като естествено не трябва да се взимат много на веднъж, за да причинят странични въздействия.
