Ако сте почитател на сиренето, със сигурност трябва да опитате неговия по-стар братовчед – брънзата. Тя е солена, мека, с плътна текстура и дълбок вкус, който разказва истории за стари традиции, майсторски умения и хилядолетна гастрономия. Старобългарската традиция се е пренесла във времето, за да ни подари своите безценни дарове.
Малко история на брънзата
Старобългарската брънза е едно от най-старите сирена, познати по нашите земи, и има дълбоки корени в традиционното животновъдство и хранене на прабългарите и средновековните българи.
Това е вид саламурено сирене, което се прави основно от овче или козе мляко, като в някои случаи се използва и биволско. Характеризира се с плътна, ронлива текстура и силно изразен солен вкус, който му помага да се съхранява дълго време.
Още в Първото българско царство (VII-XI в.) пастирите и фермерите са използвали традиционни методи за производство на млечни продукти. Брънзата се е правела чрез естествено подквасване и ферментация, като се е съхранявала в дървени качета или кожени мехове, потопени в саламура.
Историческите източници сочат, че брънзата е била основна част от хранителния режим на древните българи, особено сред номадските и полуномадските общности. Освен че се е консумирала директно, тя е била и важна съставка в различни ястия, като например хляб, запечен с брънза, или млечни каши.
Как се прави старобългарска брънза
Процесът включва няколко основни етапа:
- Събиране на млякото – прясно овче или козе мляко се прецежда и затопля.
- Сгъстяване – добавя се натурална мая (често от стомах на младо агне или теле);
- Пресоване – изварата се отделя и се изстисква в тензух или специални калъпи;
- Зреене – готовата брънза се съхранява в саламура (солена вода), понякога в дървени съдове.
Старобългарската брънза днес, макар и рядко срещана в оригиналната си форма, тя може да бъде възродена чрез традиционни методи на приготвяне.
Дори днес също, в Карпатите, можете да видите как овчарите приготвят брънза по старите методи – с минимални добавки, но с максимален вкус.
Брънзата може да бъде
- Свежа – мека, кремообразна и леко кисела;
- Стара и узряла – твърда, силно солена, с ронлива структура;
- Опушена – придава допълнителна дълбочина и аромат.
Вкусът ѝ е наситен, с приятна млечна сладост, съчетана със солена пикантност, а някои разновидности носят и лека ферментирала нотка.
Как да консумираме брънза
Брънзата е изключително универсална и може да се консумира по различни начини:
- Върху пресен хляб с масло и мед – контрастът между соленото и сладкото е вълшебен;
- В традиционни ястия като мамалига царевична каша с брънза и сметана;
- В салати – заменете фета сиренето с брънза за по-изразен вкус;
- В печива – например, в баници или солени кифлички.
С печени картофи или паста – разтапя се леко и придава богат млечен вкус.
Къде да намерим истинска брънза
В България брънзата не е толкова популярна, но може да се намери на фермерски пазари или специализирани магазини. Ако имате възможност, опитайте румънска или словашка брънза – всяка страна има своя характерна версия.
Брънзата е едно от онези сирена, които носят вкус на традиция и време. Към наши дни в района на Родопите може да се намери брънза, която е микс от вкусна извара и традиционен български кашкавал.
Ако все още не сте я опитали, дайте ѝ шанс – може би ще се влюби във вас така, както вие ще се влюбите в нея!
Вижте още какво ще се случи, ако преядете със сирене и прочетете за вкусните капани на бялото сирене.
Коментари