Древната ни история е пропита от факти за битки, походи, преселение, противопоставяне с други народи и воюване за правото да ни има.
Истинският всеобхватен облик на епохата на прабългарите обаче може да се очертае цялостно, ако се обърнем към обичаите, храната с кулинарните предпочитания и възможности в древните времена. Начинът на живот определя храненето, както в древността, така и днес.
Начин на живот и хранене на древните българи
Историческите извори дават сведения, че прабългарите са номадски народ, а това означава, че животните, особено тези за придвижване, са неизменна част от ежедневието им. Затова и в основата на храната е месото от всякакъв вид, млякото и продуктите, които се правят от него.
Историците казват, че древните българи преживявали основно благодарение на стадата си. Храните от растителен произход не били толкова интересни и вярвали, че разработването на земята, за да се отглеждат култури, нарушава покоя на мъртвите и създава негативни пространства.
Конят като основно превозно средство се явява в този период и основен източник на храна. Месото се осолявало от потта на жребците и по естествен начин се превръщало в пастърма. Кобилешкото мляко - кумис, е основна напитка, особено по време на път.
Промени в начина на хранене на древните българи
Приемането на християнството води до много промени в цивилизационното битие на древните българи. Новата религия налага спазване на пости, което пък превръща номадите в земеделци, които усядат.
Промяната на традиционната къща от юрта към византийски тип къща, води до поява на нови занаяти, сечива и занимания. Постепенно месото започва да отстъпва на житните култури - пшеница, лимец, овес, ечемик.
Конната войска бива изместена от пехотата, а нейното изхранване се опира основно на булгур. Той съдържа важни хранителни вещества, приготвя се бързо и лесно и не мухлясва. Във войнишката торба най-често имало булгур. Той засищал и бил винаги пресен.
По това време започва формирането на сезонна старобългарска кухня, използват се варенето и печенето на продуктите, което е заимствано от славяните. От Византия идват пък кулинарните техники за варене на пара, пържене и задушаване на храната.
Хлябът става основен продукт на старобългарската трапеза през Средните векове. Плодородната почва спасява народа от познати години с гладна смърт по други места.
Източници на информация за прабългарската кухня
Според хрониста Григорий Антиох, един хляб по това време можел да нахрани 8 гладни български мъже. Подправките, които вече си набавяли във Византия, стигат и до старобългарската кухня.
Освен това открити са 25 антични рецепти на стари български ястия. Те показват, че храната е била важен елемент от бита на старите българи и за нея са полагани много грижи.
Друг интересен източник на информация за старобългарската кухня са ямите за хвърляне на боклука, които са разкрити при археологически разкопки. На дъното на тези ями често се намират останки от глави на телета.
Една от древните рецепти в старобългарската кухня се отнася за сварена телешка глава, към която са добавени лук, бакла, нахут и зеле.
Доста зеленчуци са отглеждани, наред със зърнените храни - краставици, ряпа, моркови, чесън, пащърнак, който е бил древният заместител на картофите.
Всичко това показва, че българската кухня през Средновековието у нас вече доста се доближава до съвременните начини за приготвяне на храната.
