Тиквичките са се превърнали в неразделна част от българската кухня, особено през летните месеци. Но замисляли ли сте се откога присъстват на трапезата ни и как са се наложили в традиционното ни готвене?
Произход и разпространение на тиквичките
Тиквичките (Cucurbita pepo) принадлежат към семейството на тиквовите култури, които произхождат от Централна и Южна Америка. Те са култивирани от хиляди години от инките, маите и ацтеките. В Европа обаче тиквите и тиквичките са пренесени едва след откриването на Новия свят от Христофор Колумб в края на XV век.
През шестнадесети – седемнадесети век семената започват да се разпространяват из Европа, като първоначално са възприемани по-скоро като екзотика. В района на Средиземноморието обаче се адаптират бързо заради благоприятния климат. Именно там тиквичките започват да се развиват като отделен културен сорт – по-малки, нежни и с тънка кора.
Кога тиквичките стигат до България?
Няма точна година, в която тиквичките са въведени в България, но се предполага, че това е станало през деветнадесети век – най-вероятно чрез търговски връзки с Османската империя, Гърция и Италия. В Османската кухня тиквичките се използват в множество ястия – пълнени тиквички, пържени, варени с кисело мляко и чесън. Тази кулинарна традиция вероятно оказва влияние и върху българската.
До началото на двадесети век тиквичките вече се отглеждат в повечето български дворове, наред с доматите, пипера и патладжана. Те се ценят заради своята непретенциозност, бърз растеж и висока продуктивност.
Кога стават популярни?
Истинският бум в историята на тиквичките у нас настъпва след Втората световна война, когато започва мащабното развитие на зеленчукопроизводството в България. През 50-те и 60-те години те вече са масов продукт в градските и селските градини. В кухненските книги от този период се появяват десетки рецепти – тиквички с ориз, пълнени тиквички, тиквички с копър и чесън, мусака с тиквички, пържени тиквички с млечен сос.
В социалистическата кулинарна традиция тиквичките се утвърждават като евтин, достъпен и универсален продукт. Освен това се възприемат като полезна алтернатива на по-тежките месни ястия през лятото.
Тиквичките днес
Днес тиквичките продължават да са изключително популярни и намират място както в традиционни, така и в модерни рецепти – от крем супи и печива до веган бургери и нисковъглехидратни ястия. Те са любими не само заради вкуса си, но и защото са леки, лесни за приготвяне и богати на фибри и витамини.
Макар да не са местен зеленчук, тиквичките са се вписали изключително добре в българската кухня. Историята на тиквичките – от индианските градини през Средиземноморието до нашите трапези – е пример за това как културната и кулинарната обмяна между народите обогатява нашето ежедневие. Днес едва ли бихме си представили лятото без аромат на пържени тиквички с копър и кисело мляко или тиквички с кайма!
Вижте още с какво да комбинираме тиквички и съвети как да изсушим тиквички.
Коментари