Навярно няма да се учудите, че човешката мания за измерване и сравняване не е подминала и лютите чушки. Таблицата за измерването на "огнения им вкус" е направена още преди близо век.
През 1912 г. американският химик Уилбър Сковил създава скала, по която до днес се мери коефициента на лютивина в различните сортове чушки. Според теста на Сковил най-лютите чушки на света са от сортовете Нага и Хабанеро.
Това е изчислено по метода на Сковил, като се извлича от сушени чушки капсаициново масло, което е главния причинител на лютивостта, и се смесва със захарен разтвор, след което се опитва от смели дегустатори.
Чушката Naga Jolokia или "Чушката призрак" например съдържа между 85 хиляди и милион и 75 хиляди сковилови единици. За сравение Пеперончините съдържат едва 100 до 500 единци.
Скалата на Сковил е била разработена с медицинска цел и е изследвала възможността капсаицинът да се използва като аналгетик, против артритни болки, при диабетна невропатия и главоболие.
Психологът Пол Розин пък твърди, че влечението към лютото е типичен пример за "контролиран риск", при който човек може да се наслади на страховити и екстремни усещания, без реална опасност за живота и здравето.
Лютите чушки са сочени за храната на дълголетниците. Доказано полезни, лютите чушки са задължителни за трапезата на тези от нас, които искат да запазят доброто си здраве през студените месеци.
Колкото повече капсаицин съдържа даден сорт чушка, толкова по-люта и богата на антиоксиданти е тя. Две чаени лъжици червени люти чушки осигуряват около 6% от дневната нужда на организма от витамин С и повече от 10% от витамин А.
Коментари