Приготвянето на фондю е много забавно, тъй като при него участват както гостите, така и домакините. Наименованието „фондю” идва от френския глагол fonder, който означава „стопявам”, се посочва в книгата „В света на кулинарното изкуство”.
Фондюто всъщност представлява „топено ястие”. Първоначално то е било разпространено в Швейцария, където местните се събирали на дружеско похапване от обща паница – дълбок керамичен съд или бакърен тиган, в който топели сирене на огън. И така всеки потапял в тигана забодени на дълги вилици залъци хляб, които внимателно завъртали, за да се овалят от всички страни със сирене.
Брия Саварен, автор на прочутата книга „Физиология на вкуса”, разказва за някакъв епископ, който около 1700 г., минавайки през Швейцария имал възможността да опита фондюто, което помислил за крем и заради това го ял с лъжица, вместо с вилица. Неговото невежество се сторило много забавно на сътрапезниците му.
По-късно фондюто става известно в Германия, а днес присъства на трапезата на много европейски страни. И както понякога се случва нещо, което в миналото е било обичайно, днес се е превърнало в атракция.
Първоначално фондюто се приготвяло само със сирене. Неизвестен почитател на ястието стигнал до идеята да направи опит и с месо. В съвремието вече се използват различни продукти, като дори има и сладки фондюта.
В зависимост от продуктите, съдовете за приготвяне на ястието са различни, но във всички случаи неизменно присъстват общият съд, котлонът, с който се поддържа необходимата температура и специалните „двуроги” вилици с дълги дървени дръжки, които изолират топлината.
Най-близо до традиционното ястие стои фондюто със сирене. Приготвя се от различни видове сирена, някои от които са от типа на швейцарските Грюер, Ементал. Ястието се консумира, като на вилицата се набождат последователно кубчета бял препечен или пържен хляб, които се овалва в топлото топено сирене.
Изборът за напитка към яденето също е важен. В Швейцария към фондюто се поднасят тръпчиво бяло вино, вишновка, черен чай или кафе.
