Смокинята е растение, характерно за Средиземноморието и Азия, където и до днес има голямо разнообразие на диви форми. Тя е растение, което изисква много топлина и достига на височина до седем метра.
В някои по-студени райони се отглежда като храст, но през зимата се покрива с пръст, за да се запази от измръзване. Счита се, че страната ни е северна граница за разпространението и на стария континент. У нас обаче дървото, от което Адам е взел лист за първия си костюм, расте успешно предимно по Черноморието и в Южна България. Смокинови дървета има и в градовете край река Дунав.
Листата на смокинята са едри, тъмнозелени с груба повърхност. В по-студени климатични условия през есента окапват, а в топлите страни смокинята по всяко време на годината е с листа, цветове, зелени и зрели плодове.
Полезните и лечебни свойства на смокинята позволяват широкото му използване в народната медицина. Още в Древна Елада смокиновият плод е бил високо ценен и употребяван като храна, която укрепва организма и му придава сили.
В някои разновидности на сушените смокини се съдържа 6 г протеин и 70 грама захар. Енергийна стойност е 340 ккал на 100 г продукт. Смокините имат най-високото ниво на фибри сред всички плодове и зеленчуци. Те са приемани като лекарство, което дава сила и енергия на дълго боледувалите пациенти, които трябва да се възстановят. Най-важният хранителен компонент на смокините е захарта, която обхваща между 51 и 74% от целия плод.
Смокините са препоръчвани при лечението на астма, кашлица и простуда. Топла отвара от смокини във вода или мляко се използва при настинки и възпаление на дихателните пътища.
За целта е необходимо да се измият два-три три плода, които се заливат с чаша мляко и се варят на слаб огън, докато млякото покафенее. Пие се течността и се ядат от сварените смокини по 2-3 пъти на ден между храненията. Този курс на лечение, познат в народната медицина, не само премахва досадната кашлица, но и укрепва имунната система на болния.
Дневната доза е 2 чаени лъжички плодове на 1 чаша мляко, като се изпива на 2 пъти. С отварата от смокиня се прави гаргара при възпаление на венците. Смокинята подобрява състоянието на стомаха и бъбреците и служи като диуретик. Тя е пълна с малки зрънца, които попиват и извличат насъбралите се в стомаха и червата газове и тези органи могат отново да функционират правилно.
При заболявания на сърдечно-съдовата система смокините са особено полезни, тъй като са богати на калий. Калият намалява напрежението в кръвоносните съдове и ги разширява. Смокинята играе важна роля в предотвратяването на хипертонията и е полезна при малокръвие.
Ензимите които се съдържат в нея намаляват съсирването на кръвта, предотвратяват образуването на съдови тромбози. Те облекчават сърцебиенето и спомагат за образуването на кръвни телца в организма.
Коментари