Пъстървата е сборно разговорно понятие за няколко вида студеноводни риби от семейство Пъстървови. В семейството на пъстървите влизат няколко вида – балканска пъстърва, дъгова пъстърва, сивена, хибридите между тях, а освен това има и охридска пъстърва, както и сьомгова пъстърва.
Най-често пъстървата обитава горните течения на реките, високопланинските езера и язовири, където водата тече доста силно и бързо и е богата на кислород. Щом пъстървата достигне до средното течение на такива водни канали, тя се връща в горното течение, защото средното е по-топло. Езерните пъстърви лавират между водоема, който обитават и реките и потоците, които се вливат или излизат от него.
Пъстървата е изключително взискателна по отношение на качеството на водата и нейната температура. Тази риба не търпи концентрация на кислород по-ниска от 7 -12 мл на литър вода, както и температура над 5 -10 градуса. Обикновено пъстърва може да се срещне на височина 2000 м, и в долините, а при подходяща температура и концентрация на кислород може да се срещне и реките в равнините.
Рибите от семейство Пъстървови обикновено хвърля хайвера си през зимата, а през пролетта малките се излюпват. Женската пъстърва си избира подходящо място, където да хвърли хайвера си и с помощта на опашката си разравя камъчетата на дъното. По този начин тя прави малки ямки, където хвърля хайвера си. Успоредно с това мъжкият изхвърля семенна течност, в резултат на което оплоденият хайвер става по-тежък от водата и остава на дъното.
Пъстървата расте доста бързо. Теглото и достига завидни размери, като в най-добрите случаи стига до 35 кг. Това не важи обаче за речната пъстърва, която тежи не повече от 800 грама. Всички видове от сем. Пъстървови са с важно стопанско значение. Навярно най-голямо значение в рибовъдството има дъговата пъстърва, която е от най-честите обекти на спортния риболов за едно с други студеноводни риби.
Пъстърва се отглежда и в рибовъдни стопанства с количество на разтворения във водата кислород над 7 мг/л и температура 12-20 градуса. Такива стопанства се наричат студеноводни. Представителите на сем. Пъстървови са разпространени в свободно състояние в Северна Америка, Европа и Азия. В процеса на еволюцията от тях произлизат много разновидности и подвидове пъстърви.
Видове пъстърва
Дъговидна пъстърва – широко разпространена в Северна в две разновидности - същинска дъговидна и стоманеноглава. Дължината на тялото на същинската дъговидната пъстърва е между 25 до 65 см, с тегло между 2 и 7 кг, а на стоманеноглавата - между 50 до 100 см и тегло до 10 кг. Смята се, че по-голяма кулинарна стойност има същинската дъговидна пъстърва, която е по-вкусна от двата вида, макар че стоманеноглавата има по-богато на протеин и по-бедно на мазнини месо;
Охридска пъстърва (Salmo letnica) – е ендемичен вид за района единствено и само на Охридското езеро. По-късно тя е аклиматизирана и във Власинското езеро, Сърбия, в някои водоеми в САЩ и на др. места. Счита се за извънредно скъп деликатес. Този уникален за района на Македония представител на сем. Пъстървови достига размери между 20 и 60 см дължина и тегло до 15 кг;
Балканска речна пъстърва – това най-разпространената в Европа пъстърва, известна и с двете имена. Дължината на този Балканската пъстърва (Salmo trutta fario) достига до около 40 см, а теглото и варира средно около 10 кг и достига най-много 20 кг. Отстрани тялото е със светло кафяв цвят, а по корема почти жълт, като големи розови петна на двете страни;
Тъмна ручейна пъстърва – това е по-дребна и характерна за Европа пъстърва, но освен това се развъжда и в студените планински райони на Северна Америка. Счита се за деликатесна риба, която има дължина едва 20-25 см и скромно тегло - около 1-2 кг. Характерен за тъмната ручейна пъстърва е тъмно маслиновия цвят на люспите.
Сребърна пъстърва – това е вече изчезнал немигригращ вид пъстърва. Срещала се е в района на няколко езера в Ирландия и до 1960 г. Изчезването й станало последица от изкуственото внасяне в езерата на неспецифичен за района вид бързорастваща хищна риба;
Сьомгова пъстърва – това е едър морски вид, който съчетава в себе си полезните качества на сьомгата и пъстървата. Характеризира се с нежно розово до бананово на цвят месо, и смесен вкус, който напомня двата вида риба. По своите размери морската пъстърва наподобява сьомгата, но се различава от нея по по-широкото си тяло. Също така има и по по-слабо изразената вдлъбнатина на опашния плавник.
Състав на пъстървата
Пъстървата е сравнително скъпа, в голямата си част деликатесна риба, която се отличава с големи хранителни стойности и много полезни съставки. Обитаваща бързите студени водни потоци, пъстървата се характеризира с много ниско съдържание на мазнини заради което често я наричат постна риба. Извънредно полезна е, защото месото й е богата на Омега 3 мастни киселини и мастноразтворимите витамини А и D.
Освен това пъстървата съдържа голямо количество витамини от групата В. Месото на рибите от сем. Пъстървови обикновено е свежо и богато на протеини и малко мазнини. Многото омега-3 мастни киселини я правят изключително важна за пълноценния хранителен режим. Освен това хайверът на пъстървата изобилства от витамин А. При повечето видове пъстърви мазнините достигат до 6% а протеините - около 18-20%.
Избор и съхранение на пъстърва
У нас в планинските райони може да консумирате винаги прясна пъстърва. Ако обаче отидете на пазара, там освен прясна риба, може да откриете и опушена или замразена. В рибните магазини или в големите търговски вериги може да откриете цяла замразена почистена пъстърва или само филетирана.
Ще разпознаете прясната пъстърва по чистия поглед и свежия мирис. Ако предвиждате да съхранявате пъстървата, то най-добре я замразете във фризер. Винаги е за предпочитане веднага да сготвите закупената от вас риба и да се насладите на невероятния й вкус.
Кулинарно приложение на пъстървата
Пъстървата е лесна за приготвяне, изключително вкусно и много полезна риба. Тя е обикната от много кулинарни специалисти и любима на чревоугодниците с вкус. Пъстърва може да се приготви всякак – печена на жар или във фурна, варена на пара, пържена или печена във фолио. От пъстърва могат да се приготвят уникални рибни шишчета, с които да очаровате гостите си.
Когато приготвяте пъстърва, имайте предвид правилото, че колкото по-опростен е начинът и на кулинарна обработка, толкова по-вкусна е пъстървата и толкова повече полезните й съставки са се запазили. Пъстърва се приготвя като останалите риби, измива се, почиства се и се овкусява с подправки, малко лимонов сок и зехтин.
Вкусът на пъстървата се съчетава много добре със подправки като девесил и естрагон, а освен това с чесън, лук, домати, свежи зелени подправки като магданоз. Когато поднасяте пъстърва задължително я гарнирайте със свеж резен лимон. За гарнитура към пъстървата са подходящи задушени или свежи зеленчуци, печени картофи или картофено пюре. Пъстървата се съчетава отлично с любимото ви бяло вино.
Ползи от пъстървата
Пъстървата е една от храните, които е добре редовно да включваме в хранителното си меню. Подобно на сьомгата, и пъстървата е изключително полезна, предимно заради високото си съдържание на Омега-3 мастните киселини. Те са изключително важни за работата на сърцето и нервната система. Редовното хапване на пъстърва ще ни зареди с тонус, мозъка – с енергия, а освен това ще накара косата и кожата ни да засияят. Омега 3-мастните киселини са безценни за сухата кожа, която има нужда от постоянно подхранване.
Ако обичате пъстърва, препоръчваме да опитате някоя от многобройните ни рецепти за пъстърва, а именно:
Коментари