Особеностите на балканската пъстърва

Балканската пъстърва произлиза от семейство Пъстървови. В миналото е била разпространена единствено в Европа и Северна Азия, включително и у нас. Днес тя е пренесена и се отглежда и в Северна Америка.

Балканската пъстърва е любима както на любителите на риболова, така и на ценителите на добрата кухня. Светкавични плувци, изключително борбени, красиви и с изключително вкусно месо, великолепно от кулинарна гледна точка – всичко това е тя.

Балканската пъстърва обитава сладките води. Тя има характерни белези, по които лесно се разпознава. Отстрани по цялото и тяло е оцветена в светлокафяво, а към корема преминава в жълто. От двете ѝ страни греят големи розови петна.

Този вид пъстърва нараства до 40 см в дължина. Най-големи регистрирани екземпляри са с тегло 18.8 в река Манистий, САЩ и с 18.82 кг, уловена в езерото Мичиган край Расийн, САЩ. Чистите студени и богати на кислород води са перфектно местообиталище за нея. Поради това често може да бъде открита в бистрите и студени планински реки.

Балканската пъстърва, подобно на другите видове пъстърва, може да плува срещу течението. Ако на пътя ѝ има препятствие, тя без проблем го прескача във въздуха. Хайвера си пъстървите хвърлят в горната част на реките.

Съществуват три вида балканска пъстърва, наричани морфи. У нас разпространена е Morpha fario. Тя може да се открие най-вече във високопланинските реки, богати на разтворен кислород.

Вторият вид е известен като Morpha lacustris. Той мигрира от езерата в реките, за да хвърли там хайвера си. Morpha trutta, третият вид балканска пъстърва, е по-скоро морски. Идва в реките, само за да хвърли хайвера си, след което отново се връща в морето.

У нас, както и в чужбина, балканската пъстърва е обект на спортен риболов. Тя е хищна риба и се храни както с мухи и червеи, така и с други по-малки рибки.

Най-често балканска пъстърва се лови на изкуствена муха. Месото на тази риба е с отлично качество. Ястията с нея са едни от най-големите деликатеси в рибния кулинарен свят. Все по-разпространено става изкуственото ѝ отглеждане с цел зарибяване на водоеми и по-голяма продукция за износ.