Белгийската кухня е повлияна в значителна степен от френската и в по-малка степен от холандската кухня. Типично белгийските ястия се отличават с големи порции и отлични хранителни качества. Разпространено е мнението, че характерни за нея са немски размер на порциите и френски финес и качество.
Белгийските кулинари залагат най-често на дивеч и дивечови птици, месо и пастети. Рибата и рибните продукти също са широко използвани, като неоспорим фаворит са мидите. Те се приготвят по всякакви начини. Пържените картофи пък се смятат от белгийците за лично откритие и са издигнати на кулинарен пиедестал.
Традиционната белгийска закуска се състои от хляб, масло, котфитюр, сирена, пастети, варени яйца и чай или кафе. Обядът е основното хранене през деня, а вечерята е лека.
Почти всички традиционни белгийски ястия водят своето начало от най-дълбока старина. Повечето рецепти са запазени от Средновековието. На тяхна основа се появяват и множество нови, докато някои стари избледняват.
До преди 50 години едно от най-популярните народни ястия било телешко, задушено в бульон с бяло вино и гъби. В последните години традицията се променила и то поради липсата на време. Телешкото трябва да стои на огъня 2-3 часа, а подобно удоволствие човек може да си го позволи само през почивните дни.
Ватерзой (waterzooi) пък е класическо белгийско ястие от пиле, задушено в бульон със зеленчуци и ситно нарязани гъби. Поднася се в дълбока супена чиния със сос, приготвен на основата на сметана.
Като цяло, кухнята на тази иначе мъничка държава се отличава с невероятно разнообразие. Във Фландрия например залагат на рибата и гъстите сосове с масло, жълтъци и сметана; в Ардените предпочитат пастетите и ароматните кафяви сосове, които много подхождат на дивеча, докато в Лимбург съществува традиция практически всичко да се приготвя с червено бургундско вино.
Обединяване на вкусовете на всички белгийци има, когато стане въпрос за зеленчуци. Те са от народите, които не само обичат да ги консумират, но и да ги отглеждат.
На пазара може да бъде открито всичко: всички видове целина и лук, алабаш и всички варианти на зелето, боба и граха, зимни репички и киселец, домати, аспержи, цикория, пащърнак, моркови, кълнове люцерна и голямо количество най-различни гъби.
Особено впечатление прави витлуфа. Това е белгийската цикория. От зеленчуците се приготвят и различни видове класически и традиционни супи - гъсти и засищащи, приличащи повече на каша, но все пак леки и полезни.
Типично за белгийската кухня е съчетаването на соленото и сладкото или сладкото и киселото в едно ястие. За да се получи такъв вкус, към месото или рибата се добавят плодове или мед с оцет.
Традиция е свинското да се яде с ябълки, камбалата с грозде, заекът със сушени сини сливи, патицата с портокали и вишни, а фазанът - с клюква. През зимните сезони в Белгия са актуални сушените плодове. Легендарни в тази традиция са сушените круши с бекон от Лимбург.
Когато се говори за белгийска кухня, не може да се пропуснат и сирената. Разновидностите са много, като всяка белгийска провинция е известна най-малко с 3-4 свои сорта. В миналото с производството на сирене са се занимавали средновековните монаси.
Коментари