Желязодефицитната анемия е лесно за диагностициране състояние. Оплакванията са характерни, лигавиците и кожата добиват бледо-жълтеникав цвят, а рагадите по устните ъгли подсказват за евентуално намаление на червените кръвни клетки.
Диагнозата се поставя след лабораторно изследване на кръвта, което да потвърди или отхвърли съмненията. За да бъде потвърдено, че анемията се дължи именно на железен дефицит, е необходимо да се направят допълнителни изследвания.
Лечението на желязонедоимъчната анемия има два основни момента. На първо място е етиологичното лечение, чиято цел е установяване причината за понижената концентрация на желязо в кръвта и най-вече търсенето на кръвоизлив от областта на гастроинтестиналния тракт. На второ е патогенетичното лечение, което се изразява в заместителна терапия с желязосъдържащи препарати на фона на пълноценно хранене.
Важен момент при лечението на желязонедоимъчните анемии е начинът на хранене. За да се определи той, вашият лекар трябва да установи причините за анемията: чести кръвозагуби, нарушения в усвояването на храната (гастрит, язва), смущения в образуването на червените кръвни клетки (еритроцитите) и хемоглобина, някое друго заболяване, довело до симптоматична анемия.
Каквито и да са промените в стомаха и ензимите на храносмилането, те имат голям принос за усвояването на желязото от храната. Необходима е консултация с гастроентеролог и ако се налага - хематолог. Ако се установят определени проблеми и в стомахът, храните, които консумирате, ще се ограничат още веднъж.
Като цяло при това състояние е добре да се консумират храни, богати на желязо. Разбира се, след направените изследвания ще се прецени дали те са подходящи за индивидуалния ви случай.
Храните с най-високо съдържание на желязо, са черен и бял дроб, смокини, маслини, зрял фасул, зелен магданоз, патладжан, леща, тиквени семки, сушени плодове (грозде, кайсии, сливи, далак и мозък.
В 100 г от всеки от тези продукти се съдържат до 6 мг желязо. Малко по-занижени, но все пак високи, са нивата на желязо в дренките, бадемите, слънчогледовите семки, месото от сърна, заек, пуйка, гъската, киселецът, марулята, черешите, сусамът и сушените смокини.
До 2-3 мг на 100 г могат да бъдат открити в сушените круши, фъстъците, тахан халвата, ръженото брашно, свинското и говеждо месо, зеленият чесън и лук, пресните краставици, черната ряпа, ябълките, карфиолът, тиквата и орехите.
Минимални, но все пак налични, са нивата на желязо в зеленият фасул, пресните картофи, черешите, телешкото и агнешко месо, млякото, сиренето, кашкавалът, скумрията и паламуда, репичките, бялото зеле, червеното цвекло и др.
Коментари