Баклата е древно едногодишно растение. Позната е на човечеството от хиляди години. У нас тя е на второ място сред зърнено бобовите култури, но е изключително ценена, заради богатата си палитра от витамини и минерали.
В баклата се откриват целулоза, калций, фосфор, желязо, магнезий, каротин и витамин A, B1, B2, C, E, както и белтъчини, в пъти повече отколкото тези на лещата, фасула и граха например. Растението е студоустойчиво и е един от първите пролетни зеленчуци. Всичко това я превръща в една отлична храна.
Зеленчукът цъфти в ароматни и богати на нектар бели цветове. Плодът, който дава, е твърда и жилава чушка. След узряването тя добива кафяв цвят. Познатите сортове бакла са няколко, като у нас се отглеждат Супер Симония и Гуадалуче.
Баклата, освен в кулинарията, се използва и регулиране функциите на храносмилателната система. Това става благодарение на съдържащата се в нея целулоза, която ускорява процесите на обмяна на веществата. Това обуславя и честото ѝ прилагане в диети.
В зеленчука се откриват голямо количество тирамин. Тази киселина, веднъж попаднала в мозъка, стимулира освобождаването на хормона норадрелин в главния мозък. Това от своя страна действа възбуждащо и ободряващо.
Действието ѝ е на принципа на кафето, само че без негативите. Поради това баклата се хапва против сънливост, но само през деня. Не я консумирайте вечер, тъй като ще попречи на заспиването.
В баклата няма и следа от холестерол, поради което е изключително полезна при заболявания на сърдечно-съдовата система. В нея се съдържа естествената аминокиселина L-допа, използвана за лечение на болестта на Паркинсон. Тя се използва още и за контролиране на хипертонията.
При приготвянето най-често се използват зелените семена и младите зелени бобове на баклата. Поради дебелата обвивка и специфичния вкус зрелите семена се използват рядко за храна на хората.
Коментари