В растителното царство родът Allium си е запазил солидно място. Всичките му представители - лук, чесън, шалот, праз, китайски лук са широко известни и масово употребявани. Най-култивиран сред всички тези зеленчуци е лукът.
Това двугодишно растение, отглеждано като едногодишно, се култивира и използва във всяка точка на света и затова Карл Линей му отделя много внимание в труда си Species Plantarum през 1753 година.
Синонимите на растението са много, както много са и видовете и сортовете лук и това е обяснимо предвид дългата, 7 000-годишна история на селекция и отглеждане на лука, през което време дивият лук е изчезнал.
Съвременните сортове на това луковично растение стигат височина от 15 до 45 сантиметра, а вкусът варира от остро лютив до мек и приятно сладък, макар че всички видове съдържат съединения, дразнещи очите и носната лигавица.
Един от най-харесваните представители на рода Allium е червеният лук. С какво е характерен този сорт на лютивото луковично растение?
Класификация и описание на червения лук
Червеният лук е известен също като лилав лук в някои европейски страни. Той е сорт на растението Allium cepa или както разговорно го наричаме - лук. Има лилаво червена кожа и бяло месо, оцветено в червено. Главна разлика се наблюдава в цвета - червено-виолетов.
Плодът е средно едър, мек и деликатен на вкус. Горчивината, характерна за лука, при този сорт отсъства и вместо това се усеща сладост.
Почти всички сортове червен лук, които съществуват днес, имат азиатски произход, според ботаниците идват от централните части на Азия.
Съществуват и европейски сортове. Този от остров Мадейра също е определено сладък и се смята, че от него е възникнал съвременният кримски лук.
Основната му употреба е в кулинарията, но кожата му се използва и като багрило.
Червеният лук често се консумира в сурово състояние, добавен към салати, за да внесе повече наситен цвят в тях. Предлага се и печен на скара или приготвен с други храни.
Консумира се през цялата година, а за да стане по-малко остър може да се накисне във вода. Той е нискогликемична храна, тъй като съдържа съвсем малко въглехидрати за сметка на фибрите и влакната. Наред с останалите видове, червеният също съдържа флавоноиди, антоцианини и други съставки с мощно действие за съхраняване здравето на тялото. Химическият му състав заслужава специално внимание и е добре да се познава.
Хранителен състав на червения лук
Антоцианините са важни, защото премахват свободните радикали и пазят тялото от много болести, а червеният лук ги съдържа в добри дози. Могат да се намерят и в други храни като боровинки, тъмно грозде, червено зеле и други. Благодарение на тези съединения плодовете и зеленчуците са обагрени в пурпурно и синьо.
Най-известната съставка в червения лук, а и всички други сортове, е алицинът. Това съединение има антигъбичен, антибактериален и силен антиоксидантен ефект. То подпомага процеса на кръвообращение, балансира кръвното налягане и регулира работата на сърцето.
Червеният зеленчук е богат на хром. Този елемент има важно значение за активността на инсулина в метаболитните процеси. Дефицитът му в организма води до инсулинова резистентност и увеличава опасността от коронарна болест на сърцето.
В червения лук се съдържа и витамин С. С негова помощ колагенът се произвежда в по-голямо количество. Свойствата му на антиоксидант също не са за подценяване. За да не се загубят полезните съставки, най-добре червеният лук да се консумира суров или след лека обработка.
Количествата на кверцетина, който е флаваноиден антиоксидант, са много високи, а също и на антоцианина, който пък е полифенолен антиоксидант. Те пречат на мастните киселини в клетките да търпят окислителни процеси. Освен това ефективно чистят свободните радикали и така неутрализират растежа на раковите клетки, като в същото време драстично намаляват възпалителните процеси в цялото тяло.
Трябва да се добавят също витамините от група В - В1, В2, В5, В6, както и полезни вещества като йод и желязо.
Ако трябва да изброим всички хранителни вещества, списъкът е прекалено дълъг: влакна, кобалт, бор, хром, флуор, сяра, фосфор, хлор, калий, калций, натрий, магнезий.
На практика това са всички минерали и съединения, от които се нуждае организмът, затова не е странно, че червеният лук е лечебен за много болести.
Полезни лечебни свойства на червения лук
Червеният лук не е вълшебното лекарство за всички болести. Има широк спектър от въздействия, които могат да се използват ефективно.
- този сорт лук има антисептични свойства, особено при болно гърло, простуди и респираторни синдроми;
- укрепва сърдечния мускул, а и сърцето в цялост, понижавайки холестерола в кръвния поток;
- премахва патогени от очите и носа при рязане на зеленчука. Дразненето на носната лигавица при изпускането на сокове прочиства микробите, които се оттичат заедно със сълзите и предотвратява тяхното размножаване;
- ускорява метаболизма в тялото;
- укрепва имунитета, има отхрачващо действие при настинки и грипни състояния;
- стимулира храносмилането;
- нормализира кръвното налягане;
- отстранява наслагванията на сол в тялото;
- подпомага борбата срещу кървящите венци и парадонтозата;
- облекчава главоболието;
- увеличава растежа на косата, бори се с акнето и повишава еластичността на кожата;
- подпомага тялото в борбата с много от видовете рак.
Още преди векове полезните свойства на червения лук са били известни и затова той е бил задължителен продукт при морски експедиции, когато скорбутът е засягал сериозно моряците поради недостига на витамини.
Вреди от червения лук
Този зеленчук е много полезен, но трябва да се избягва или приема с особено внимание при тежки заболявания на черния дроб, бъбреците или храносмилателния тракт.
Дори при добро общо здравословно състояние червеният лук е полезен само в разумни дози. Това означава 100-150 грама лук на ден. Злоупотребата с тази храна при нервни разстройства също не се препоръчва, както и при повишена възбудимост, защото това може да влоши състоянието.
За да се неутрализира вредното действие на червения лук, преди употребата му пулпата трябва да се залее с преварена вода. Преди това главата лук е добре да се нареже на тънки пръстени. Това премахва горчивината, характерна за лука.
Червеният лук в кулинарията
Червен лук се ползва в кухнята също както и всеки друг вид - в ястия, пресен или термично обработен, както и в различни консервирани храни. Той се комбинира с всевъзможни продукти и придава приятна сладост на всички храни, в които участва. Подобрява забележимо вкуса на рибни и месни ястия.
Съхраняване на червения лук
Съхранението става в сушен вид. Зеленчукът се прави на плитки и се слага в сухо и проветриво помещение. Може да се окачи дори като декорация в кухнята. Трябва да се проверява редовно за гниене и механични повреди, които го развалят.
Чудесен заместник е на белия лук във всяка рецепта, а вкусът със сигурност е по-приятен и мек заради приятната и ненатрапчива сладост.
Коментари