Просото е било използвано от векове в много страни, където хората са били наясно с неговите здравословни ползи. Той е бил много ценна култура в Китай, Индия, Гърция, Египет и Африка, използвана за направата на хляб, кускус и като зърнена култура.
Това малко зърно е изключително богато на витамини и минерали, като то не съдържа глутен. Богато е на магнезий, калций, манган, триптофан, фосфор, фибри, прости захари, Витамини от B-групата, както и антиоксиданти.
Благодарение на своя състав, просото действа като пробиотик, поддържащ нормална микрофлора в организма, осигурява серотонин, чието ниво е важно за настроението на човека, храносмила се лесно, регулира перистатиката, като предпазва от запек и други. А заради факта, че е алкална храна, просото е една от малкото храни, които алкализират и тялото.
Редица изследвания описват ползите на всяка от съставките в просото. Така например магнезият предотвратява мигрената и инфарктите. Витамин В3 (ниацин) е помощник при намаляване стойностите на холестерола и триглицеридите.
Фосфорът, от своя страна, регулира метаболизма на мазнините и помага за създаването на енергия в тялото. Благодарение на ценните си съставки той може да предпази организма от появата на диабет тип 2 (неинсулинозависим диабет).
Някои изследвания посочват още, че благодарение на фибрите, откриващи се в просото, се предотвратява развитието на рак на гърдата, както има и защита от развитието на астма в ранна възраст.
Простите захари и многото фибри в просото го правят дори по-полезна храна от пшеницата и ориза. Освен това неговият прием повлиява C-реактивния протеин, а учени от Сеул, Южна Корея посочват, че е и полезно за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания.
Всички сортове просо показват висока антиоксидантна защита. Не съдържат алергени, което ги прави годни за употреба от хора с непоносимост към глутен.
В наши дни най-големите производители на просо са Китай, Индия и Нигер, като тази зърнена култура е шестата по значимост в целия свят. Тя поддържа една трета от населението и е от изключителна важност за прехраната на много хора.
Просото може да заменя ориза в ястията, да се сложи в салата, за закуска като овесена каша, за приготвянето на тестени изделия, в Африка пък от него се прави бебешка храна и други.
Не бива обаче да се пропуска фактът, че малките зрънца на просото съдържат и неголеми количества вещества, имащи способността да потискат функцията на щитовидната жлеза. Тук съветите са просто да не се прекалява с приема на просо, за да се усвояват от него само здравословните му съставки.
