В своята същност амонячната сода и содата бикарбонат са химични набухватели. Те действат основно в кисела среда. Действието и на двете е подобно. Това ги прави взаимозаменяеми.
Това кой вид набухвател да се използва е въпрос както на вкус, така и на самата рецепта. Строги правила няма.
В кулинарията е прието, че с амонячна сода се приготвят курабии, а със сода бикарбонат, заедно с киселина или бакпулвер, най-вече кексове.
Амониевият хидрогенкарбонат или по-точно – амонячната сода, се използва в сладкарството. Освен това е и разпространено средство за пропиване на дървесината за предпазване от пожари.
В кулинарията тя е по-известна като амониум или амониева сода. Амонячната сода намира приложение основно в пекарството.
Използва се за бухване на тестени изделия, за набъбване, тъй като при високата температура на изпичането се разпада на газове, които образуват набъбващи шупли в тестото.
Содата бикарбонат е по-позната като хлебна сода. Най-общо тя се влага в рецепти, в които има кисело мляко /питки, мекици и бухти/.
За разлика от нея амонячна сода се влага почти и само в курабии. Действието на двете обаче е сходно, тъй че могат да се използват спрямо предпочитанията на готвача.
Химичното наименование на содата бикарбонат е натриев бикарбонат, известна още като натриев хидрогенкарбонат и сода за хляб.
Представлява бяло твърдо вещество, смес от вода, амоняк, натриев хлорид с въглероден диоксид. Съставките на содата я правят подходяща за неутрализация на киселини, най-вече при гастрит или язва.
Обикновено содата бикарбонат е съставка на бакпулвера. Освен в хранителната, веществото намира приложение още в химическата и леката промишленост, цветната металургия и фармацевтиката.
В хранителната промишленост содата бикарбонат е регистрирана като хранителна добавка с номер E500.
