Какво знаете за мексиканската кухня?

Мексиканска кухня е общото название на националната кухня на Мексико, представляваща сама по себе си синтез от ацтекски и испански кулинарни традиции. Испанските елементи започват да проникват с покоряването на империята на ацтеките в края на 16 век.

Мексиканската кухня е прочута с разнообразието от вкусове, цветната декорация на ястията и многото подправки. А царевицата, фасулът и чушките (най-вече лютите чили чушки) са трите продукта, които придават облика на мексиканската кухня.

Испанците пък прибавят в менюто им месото от домашни животни, млечните продукти, както и богатството от подправки и билки.

Въпреки че още тогава испанците опитват да наложат своите кулинарни привички върху местното население, те не успяват напълно. Познанията и вкусовете на двете цивилизации започват да се смесват постепенно.

Основата съставка на кухнята на Мексико е питката Тортиля, направена традиционно от царевично брашно с подправки, сред които първо място заемат чили чушките и салцата. От тортиля се приготвят различни, завити с пълнеж ястия: бурито, чимичанги и енчилада.

Мексиканската кухня варира според региона, заради локалния климат, географските и етническите различия. Северната част на Мексико е известна със своето говеждо, козе и щраусово месо, от които се приготвят много месни ястия.

В централната част на Мексико се приготвят ястия, характерни за цялата страна, но има и регионални специалитети като barbacoa (ястие с овче месо), pozole (мексиканска супа), menudo (мексиканска супа от карантия) и carnitas (задушени или печени малки късчета свинско месо, които може да се сервират като самостоятелно ястие или като плънка на такос, бурито и т.н.

Югоизточно Мексико от друга страна е известно със своите люти чушки и пилешки ястия. Този регион е повлиян и от Карибите.

Т.нар. "улична храна" заема централно място тук и може да се похвали с много разнообразни рецепти. Такос, кесадия, тамалес, карнитас са сред най-лесните и апетитни предложения.

Всъщност такос е любима храна не само за мексиканците – рецептата е превзела както американците, така и европейците.

И нищо чудно – мексиканската версия на дюнера е много лесна за изпълнение и е доста питателна. Няма как да не споменем и невероятното гуакамоле.