Жълъдите представляват плодовете на дъбовото дърво Quercus, което се среща в много разновидности. Представители на този род са разпространени на няколко континента. Могат да се видят в САЩ, Мексико, Китай, Германия, Англия, Франция, Естония, Литва, Латвия, Полша, Молдова, Румъния, Сърбия.
У нас дъбовете също са силно разпространени, а с тях и жълъдите. В различните краища на страната те са известни със специфично название. Освен жълъд плодът на дъбовото дърво е наричан желад, желъд, желът, паламут, жир и др.
Жълъдите са компактни размери. Те са дълги между един и пет сантиметра, а обиколката им достига от 1.5 и 3.5 сантиметра. Жълъдите притежават едно семе (понякога и повече), което е покрито от чуплива черупка.
Семето узрява за около шест месеца или година. Понякога узряването отнема и 18 месеца. Жълъдите са снабдени и с нещо като шапчица. В началото тези плодчета са зеленикави, но с напредването на есента добиват жълтеникав до кафеникав цвят.
След като се откъсне от дървото и падне на земята, жълъдът обикновено бива заровен от горските обитатели и образува малки коренчета. Благодарение на тях се появява нежна фиданка, която първоначално се развива сравнително бавно, но през последните години от живота си наедрява бързо.
Жълъдите се използват за храна от редица животни, сред които катерици и диви свине. Те могат да бъдат консумирани и от хората, стига да се обработят по подходящ начин. В противен случай консумацията им може да се окаже неблагоприятна за човешкия организъм.
Състав на жълъди
Жълъдите имат богат състав, който обуславя тяхното лечебно действие. Те са източник на наситени-, полиненаситени- и мононенаситени мазнини, а също така вода и белтъчини. В тях се съдържа известно количество аминокиселини като глутаминова киселина, аспаргинова киселина, аргинин, левцин, лизин, пролин, триптофан, хистидин, цистеин и др. В състава на жълъдите ще откриете още мед, манган, цинк, фосфор, желязо и калций. Куп изследвания показват в жълъдите има витамин В1, витамин В2, витамин В3, витамин В5, витамин В6.
История на жълъди
Колкото и странно да ни се струва днес, някога жълъдите са изиграли голяма роля в прехраната на много народи по света. Според някои експерти по време на глад древните гърци и японци нерядко са консумирали тези малки твърди плодчета. От жълъдите може да се приготви брашно, но тази идея не е много разпространена в съвременната кулинария.
Индианците ги трошели и поставяли в чували, които после завързвали за камъни край реките. По този начин водата отмивала тяхната горчивина. През вековете те са употребявани и като обикновени ядки. От тях се е произвеждало и кафе. Ценени са и заради способността им да се борят с някои здравословни проблеми. Предписвани са и при алкохолизъм.
Съхранение на жълъди
Жълъдите се събират, когато са добре узрели. Те се изсушават на слънце, след което могат да се съхраняват на сухи и тъмни места в продължение на година или малко повече. Най-добре да ги държите в складове и мазета. Разбира се, трябва да са прилежно опаковани, за да не бъдат нападнати от катерици, мишки или други гризачи, които ги използват за храна.
Готвене на жълъди
Макар днес жълъдите да не са най-използваният продукт в кулинарията, не можем да пренебрегнем факта, че те са годни за готварски цели. Могат да се накиснат и изсушат, след което да се похапнат, без да бъдат подлагани на термична обработка. Подходящи са и за печене на плоча или фурна. Както вече споменахме, те са годни за производство на брашно.
След като се изпекат, могат да послужат и за приготвяне на топла напитка. Тя се използва като заместител на кафето. За да се приготви кафе, жълъдите трябва да се изсушат добре на слънце, докато плодовете се освободят от черупката. След това жълъдите се нарязват на парченца и се изплакват във вряла вода няколко пъти.
След като се измият, те могат да се изсушат във фурната при невисока температура. Сухите парченца се смилат на прах с помощта на кухненски чопър. От получения прах се взима една чаена лъжица (или повече, ако предпочитате по-силно кафе) и се оставя да заври с 300 мл вода. След това се прецежда. По желание се подслажда с мед или захар.
Вижте още кафе от жълъди пази сърцето здраво.
Ползи от жълъди
Здравословните ползи от жълъди са известни на човечеството открай време. Благодарения на своето богато съдържание те имат противовъзпалително, антиоксидантно и диуретично действие. Жълъдите са силно ценени от народните лечители в редица страни, защото успяват да облекчат спазмите и възпаленията. Според експертите обаче лечебни жълъди могат да се наберат не от всички дъбове, а само от такива, които са повече от половин век.
Благоприятните въздействия на жълъдите не приключват дотук. Оказва се, че те борят активно с множество бактерии, действат общоукрепващо и противотуморно. Плодовете на дъба се употребяват при кръвоизливи и проблеми с венците и зъбите. Ефективни са още при женски проблеми и напикаване. В народната медицина на някои страни се изтъкват като афродизиак. Запарките от жълъди се приемат още при астма, кашлица, хипертония, стомашно разстройство и други заболявания.
Народна медицина с жълъди
За подобряване на храносмилането народната медицина препоръчва настойка от жълъди (смлени). За целта предварително трябва да се съберете от земята узрели жълъди. След това да ги разстелете в сухо и тъмно помещение, за да могат изсъхнат. След 3-4 седмици жълъдите са готови за по-нататъшна обработка. Те се почистват от капачето и се обелват.
Почистените ядки се измиват, подсушават и смилат. За да се приготви настойка от тях, се взема една чаена лъжичка от получения прашец. Той се залива с една чаена чаша вряла вода, след което се оставя така, докато се охлади. Студената отвара се филтрира. Това количество се разделя на три части и се изпива в рамките на един ден.
Вреди от жълъди
Въпреки че са полезни, жълъдите могат да бъдат и опасни за здравето. Според някои специалисти те съдържат токсично вещество, което може да предизвиква различни неразположения. Ако жълъдите се накиснат във вода или се подложат на термична обработка, опасният им компонент се разрушава.
Коментари