Хариса, този тунизийски лютив сос, представлява невероятно пикантна паста. Тя се използва масово в северноафриканската кухня на Мароко, Тунис и Алжир.
Основните съставки на сос хариса са лютите чушки, които са комбинирани с чесън, кориандър, кимион, лимонов сок и зехтин.
Те могат да се нагаждат, в зависимост от географската област, в която се приготвя сосът. Най-честите добавки са червени чушки, морска сол, ким, фенел или глава лук, нарязана на едро.
Пастата е изпитание дори за най-големите почитатели на лютото. У нас тя може да се открие в арабските магазини или в специализиранте магазини за подправки. Продава се в торбичка, в консервена кутия, кенчета или дори в найлонов плик. Освен от магазина, хариса може да се приготви и у дома.
Домашната хариса е лесна за приготвяне. С консумацията ѝ обаче трябва да се внимава, поради наситения и интензивен вкус. За целта лютите чушлета се почистват от семето. За по-богат аромат, подправките могат да се запекат в горещ тиган.
Чушките се пасират грубо в блендер. Добавят се и останалите съставки и се пасира до получаване на паста. Консистенцията е по предпочитание – от кремообразна до по-едра. Ако вашата хариса стане прекалено гъста, се прибавя зехтин.
Домашно приготвената хариса се прибира в хладилник в стъклен съд за 24 часа. Това позволява на всички аромати да се смесят. Полученото може да се консервира. Ако ще се съхранява за по-дълго в хладилника, се налива тънък слой зехтин.
Хариса не е за всеки. Тя може да се консумира както самостоятелно, така и като гарнитура към ястието. На Запад пастата се използва за овкусяване на различни сосове за месо, патладжан, сандвичи и спагети. В Тунис пък с хариса се подправят риба, нахут, кускус, козе и агнешко месо.
В някои европейски страни съществува практика да се намазва на филийки за закуска. Както и да я консумирате обаче, задължително условие е здрав стомах и висок афинитет към люто.
