Празникът Панагия - въздигане на хляба вече поредни години се почита в Кюстендил на Голяма Богородица. От предишната вечер в двора на средновековната черква Св. Николай Чудотворец в с. Слокощица, община Кюстендил ритуално от сръчните ръце на домакините били замесени Богородични пити по начин, какъвто е бил той в стари времена.
Традицията е такава, че замесването на този хляб става около стари черкви, които се нуждаят от реставрация. Замесването на питите започва с молитва. Девойки носят изворна мълчана вода за приготвянето на обредния хляб, а участниците в ритуала мият лицата и пазвите си и в пълно мълчание омесват Богородичните пити.
Замесването започва жената майка, а след това завършва девойката, която приема традицията. Когато хлябът стане готов за изпичане, се полага в подници (съдове за изпичане на хляб, характерни за Кюстендилския край). Върху тях се слага връшник (капак), след което той се покрива с жар от огнището.
Така според народните представи подницата символизира земята, връшникът е небето, а тестото - живот.
Да правиш сам своя хляб, е първата стъпка към устойчив начин на живот, разказват участниците в ритуала. Според тях хлябът, освен че е нещо сакрално, е вид изкуство, но и тест за вътрешния мир и чувствата, които носиш:Ако стане красив и вкусен, значи се чувстваш добре. Неслучайно в народната традиция на болен човек не му позволяват да прави хляб.
Много важно е да споделиш хляба с някого. Характерно за обредните хлябове е и поставянето на просфорен печат върху тях, както и това, че те са постни - само от сол, вода и брашно.
Трите питки, изпечени в двора на черквата Св. Николай Чудотворец, участвали в хлебното изложение срещу църквата Успение Богородично в Кюстендил.
Коментари