Думата аджика означава просто сол. От нея се произвежда продукт наречен папърпъл-джика, това означава сол с люти червени чушки. Има много разновидности на аджика, но в основата си тя е една и съща - сол, червени люти чушки, чесън.
В зависимост от това което съдържа тя може да е червена, кафява, зелена, оранжева и всичко се определя от състава на подправките, които се ползват за нейното приготвяне.
Червената и оранжевата аджика се употребяват за стриване с ядки, като орехи или фъстъци докато се получи орехово тесто. С него се украсяват или се подправят меса, птици, зеленчуци, яйца. Класическата аджика е червена и люта, защото съдържа люти червени чушки, чесън, орехи, сол и подправки.
Ето и рецепта за мераклиите: 500 г пресни люти чушки, 6 скилидки чесън, семена кориандър, копър, босилек, чубрица по 10 г, 50 г орехи и сол на вкус. Първо се почистват лютите чушки от семената, заливат се с топла вода и се притискат отгоре с тежест, остават така за 3-4 часа на хладно. После се отцеждат от водата и заедно с останалите подправки в каменно чукало се стриват на каша, която има много приятен аромат.
В днешно време може да се смели и с месомелачка, но това ще промени вкуса и се отразява на вкусовите качества на аджиката. Стриват се и скилидките чесън, а също и орехите. Всичко се смесва и разбърква добре.
Те подобряват вкуса и помагат да се съхрани за по-дълго време. Когато е готова класическата аджика се сипва в стъклени буркани и се затваря с капачка. Съхранява се на тъмно и хладно!
