Хлябът - храна, стара колкото човека

хляб

Има храни, които са наистина стари! Почти толкова стари, колкото е и човекът. Една от тях е хлябът - началото и краят, основа и завършек, вкусът, който определя всичко след него.

Толкова далеч, колкото може да си представим, хората, какъвто и да е бил техният произход, винаги са консумирали хляб или поне зърнени храни.

Първите хора, които са се изхранвали предимно с лов, са събирали зърната, които са намирали в природата и са ги ядяли без да ги подлагат на каквато и да е трансформация.

В Неолита праисторическият човек започва да пече зърната (особено ечемика и пшеницата) и да ги консумира под формата на каша от натрошени зърна. Следва Бронзовата епоха, през която тестото се сплесква върху камъка, за да се увеличи площта на печенето му.

По-късно се появяват първите техники на приготвяне на хляб благодарение на неговата ферментация. Така е в Древен Египет, където приготвяли хляб със или без квас, защото били разбрали, че топлината спомага за естествената ферментация.

Производството на хляб с квас се разпростира и в целия Близък Изток. Хлябът без квас често се свързва с религиозните ритуали, докато ферментиралият хляб е част от ежедневното хранене.

От началото на VI век пещите започват да функционират, но само благородниците можели да се възползват от тях. Трябвало е да се изчака Средновековието, за да може хлебарството да стане професия. То се организира в корпорации в началото на 18 век, но трябва да се изчака още, за да се превърне в производство.

видове хляб

През втората половина на 19 век производството на хляб преживява своята втора технологична промяна, когато в него се включва маята. Тя е онзи биологичен продукт, представляващ концентрирана маса от дрожди, която се слага в тестото.

В България хлябът се замесва във всеки дом и е основна част от храната на българина векове наред, а в някои райони е бил и единствено препитание. Бял хляб, мекици и качамак са ядяли основно по-заможните българи, докато бедните и безимотните са ядяли черен и ръжен хляб.

Колкото райони има в България, толкова са историите за хляба и начините за неговото приготвяне. Любопитен детайл е това, че хората край морето са го замесвали с морска вода, което е придавало на тестото точното количество соленост, нужно за направата на истински вкусен хляб.

И въпреки че има едни и същи корени, хлябът е различен в различните краища и на България, и на Европа, и на света. Южните народи например обичали да консумират предимно пшеничен хляб, северните ръжен. Днес във Франция е популярна бялата багета (франзела), в Италия - макаронените изделия и пицата, в Гърция маслиненият хляб, в Германия и Австрия щруделът.

Една от версиите за мощта на южните народи в миналото е умението за производство на пшеничен хляб, който и днес се слави като придаващ мощ и сила. Затова и той има славата на обединител на всички вкусове и всички народи.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати