Чуфа или земен бадем е непознато у нас растение. Запознатите с ядката пък рядко прибягват към отглеждането ѝ. Истината е, че това изобщо не е трудоемко начинание. Реколтата от земен бадем осигурява още един вкусен и полезен зеленчук на трапезата.
Чуфата е изключително полезно растение с отличен вкус. В състава и се откриват около 25% качествени мазнини. Вкусът ѝ пък се определя като нещо средно между лешник и бадем.
Произходът на чуфа е неясен. Днес растението се открива в Северна Африка, Южна Европа и Азия, субтропичната част на Северна Америка. Има няколко разновидности, като най-популярна и употребявана е култивираната чуфа var. sativus. Именно тя е била сред основните източници на храна в Древен Египет и сред първите земеделски култури изобщо.
Култивираната чуфа цъфти рядко и образува семена, чрез които и се разпространява. Другите видове чуфа цъфтят обилно и често се смятат за вреден плевел, независимо че клубените им се ядат.
Интересното при чуфата е, че тя наподобява трева, но не принадлежи към тревите. Изважда се на есен, когато растенията изсъхнат. В кулинарията се използват изсушените клубени на растението. Също така могат да се консумират сурови. В това състояние са крехки и леко сочни. Някои ги пекат.
Ядките чуфа са изключително популярни в Испания и Мексико, най-вече като суровина за производството на освежаващата напитка Хорчата. Също така се предлагат и изсушени в магазините за здравословно хранене.
В някои страни земен бадем се използва в сладкарската промишленост. Най-често се добавя към шоколади, бонбони, торти, какао. От чуфа се прави и халва.
От земният бадем се произвежда и брашно. Ястията, приготвени с него, се усвояват добре от организма.
От чуфа в домашни условия може да се извлече мляко. Практиката е широко разпространена в Испания. Полученото ядково мляко има изразен лечебен ефект, главно за заболявания на стомашно-чревния тракт.
За целта натрошените пресни клубени се заливат с топла преварена вода в съотношение 1:4. Ако са сухи, то предварително се накисват в топла преварена вода и се минават през месомелачка. Оставят се да престоят за през нощта, след което се филтрират и претриват през сито. Подправя се със захар на вкус и се сервира охладено.
Клубените на тигровите ядки могат да се добавят и стрити към брашното за печене на сладкиши и бисквити. От тях може да се направи и домашен марципан. Изсушени и изпечени пък, могат да се използват за приготвянето на диетично и ароматно кафе.
