Доброто възпитание изисква, преди да започнем да се храним, да отправим благопожелание към сътрапезниците си.
Под влияние на английски, френски и други световни езици този поздрав все по-често гласиДобър апетит!, Приятен апетит!, Приятно хапване!, Насладете се на храната си! или направо Bon appétite! и Enjoy!.
Ако държим на нашите традиции, би било по-добре да поздравяваме хората на масата с по-архаичния израз Да ви е сладко!.
Но защо точно сладко, след като типично българските ястия по-често са солени, люти или кисели?
В българския, както и в много други езици, сладкото е универсално определение за нещо хубаво, приятно, скъпоценно. Сладка е храната (услади ми се), сладък е любимият човек (сладур/сладурана), сладки са моментите, в които не полагаме прекомерни усилия (сладък живот, „сладка работа, сладка почивка).
Това положително отношение се разпростира върху други сладки храни, както и върху наименованията им в чужди езици: Върви ни по мед и масло, привлекателното момиче е бонбон или сладкиш, чувстваме се шукар.
Разбира се, в семейна среда добрите обноски понякога отстъпват място на по-закачливи или грубовати обръщения. Да си спомним как в началото на романа Под игото чорбаджи Марко казва на децата си: Яжте, татовата, да порастете! и ги подканя: Пийте бре, маскари!.
Кой поздрав е най-уместен, зависи от конкретната ситуация. Какъвто и вариант да изберете, не забравяйте да благодарите на домакинята/домакина с едно Да ви е сладко!, както и на човека, който е приготвил храната.
