Оризовките се радват на голяма популярност у нас, тъй като са нискокалорична закуска, която можем лесно да вземем със себе си навсякъде. Ниското съдържание на мазинини позволява без угризения да се насладим на хрупкавите кръгчета вкъщи пред телевизора, на работа или между основните хранения.
Технологията за тяхната направа се основава на топлинна обработка и налягане, като прецизността е от голямо значение. Дори най-малкият дисбаланс по отношение на влагата, съставките, времето и температурата, може да съсипе крайния резултат.
Въпреки че се считат за модерна закуска, оризовите кръгчета имат древна история. Техни вариации са познати в редица страни. Най-популярни са в Япония и страните от Тихоокеанския регион, където съществуват от стотици години. Едва ли сте изненадани, тъй като там производството на ориз е от важно значение за икономиката, а оризовото зърно е основа за много ястия и храни.
Процесът по приготвяне на оризовки се основава на правилната комбинация от топлина и налягане. Суровият ориз се накисва предварително във вода, докато се постигне определено ниво на влажност. Обработката се случва в специална машина, която впрочем е и доста скъпа.
Оризът бива изсипан в чугунена форма и се загрява до много висока температура. След което се отваря плъзгаща плоча, за да се получи вакуум върху влажната оризова маса. След 8 до 10 секунди излагане на топлина при определено налягане капакът на формата се разширява, създавайки още по-голям вакуум върху съдържанието. В последните секунди на нагряване, сместа експлодира и изпълва пространството на формата.
Готовите оризовки падат върху транспортна лента с една или повече пръскащи глави, които добавят сол или други подправки.
Оризовките се придвижват по конвейерната линия до зоната за пакетиране, където се изваждат на ръка, проверяват се за евентуално счупване, запечатват се във фолио, преди да бъдат финално опаковани и готови да ги хапнете, докато гледате стар комедиен филм.
Коментари