Алуминиевите съдове са доста по-леки в сравнение със стоманените и емайлираните съдове. Освен това алуминиевите съдове се отличават със значителна здравина, те се не повреждат от действието на резки температурни промени. Съдовете от алуминий са удобни и хигиенични за приготвяне на храна.
Но те си имат и своите недостатъци. Алуминиевите съдове, в частност алуминиевите тенджери, се поддават на разрушителното действие на готварската сол и на някои органични киселини, като ябълчна киселина, лимонена киселина, винена киселина, които се съдържат в повечето зеленчуци и плодове.
В резултат на това с течение на времето повърхността на алуминиевия съд се покрива с алуминиев окис, който частично преминава в хратата във вид на соли, а това е меко казано нежелателно.
Затова е препоръчително в алуминиевите тенджери да се се готвят кисели ястия, супи или компоти, а храната, приготвена в тяп, да не се оставя да престои, а веднага да се прехвърля в емайлиран, порцеланов, фаянсов или стъклен съд.
Ако вашият алуминиев съд се е окислил и вътрешността му се е покрила с черен налеп, той може да се измие, като се изтрие с парче плат, натопено в оцет, след което се изплакне с гореща вода и сапун.
Най-добре се измиват алуминиевите тенджери с боракс. Една супена лъжица боракс се разтваря в един литър вода. Може да накиснете тенджерата и със сода бикарбонат, като съотношението е 1 ч.л. сода на 1 ч.ч. вода. Силно замърсените участъци може да изтъркате с пемза или с фини прахове за зъби, които се продават в аптеката.
В никакъв случай не трябва да търкате алуминиевите тенджери с телена четка, с шкурка или др. Алуминиевите съдове не бива да се обработват с калцинирана сода, с готварска сол, със силни киселини или силни основи, защото те разрушават защитната им корица от алуминиев окис и предизвикват усилена корозия на метала.
Коментари