За изразяване на твърдостта на водата се посочва концентрацията на калциеви и магнезиеви катиони. Твърдостта на водата зависи от съдържанието на соли в нея. Колкото повече соли има, толкова водата е по-твърда. Това може да се категоризира според нейното йонно съдържание.
Твърдостта на водата са разделя на обща твърдост, временна твърдост
и постоянна твърдост. Твърдостта на водата е комбинация от химични и физични свойства на водата, свързани със съдържанието на разтворените соли на алкалоземните метали, главно калций и магнезий. Водата с голямо съдържание на такива соли се нарича твърда, с ниско съдържание - мека.
Присъствието на калций и магнезий определят твърдостта на водата. Понякога се посочва концентрацията, отнасяща се до единица маса, а не обем, особено ако температурата на водата може да се промени или ако водата може да съдържа пара, което води до промяна в плътността. Според общата твърдост водата е мека (до 2°F), средна твърдост (2-10°F) и твърда (повече от 10°F).
Твърдата вода съдържа голямо количество калциев карбонат, известен още с наименованието варовик или отложен по водопроводната мрежа или съдовете като котлен камък. Когато се налага водата да не е абсолютно мека, може да се инсталира смесителен вентил.
В равнините почти няма източници на мека питейна вода, което прави меката трапезна вода абсолютен дефицитен ресурс.
За да се направи меката вода по-твърда, се ползва Магнезиев Сулфат (английска сол). Гледа се общата твърдост, не карбонатната. С MgSO4
може да се вдигне общата. Слага се и калциев карбонат - повече от магнезиевия сулфат.
Ако карбонатната е 7, общата би трябвало да е около 9-12, което я класира като средно твърда към твърда вода.
