Нарът, този изумителен плод, познат от древни времена, оказва се, расте и се развива много добре в България. Първите сведения за отглеждането и култивирането на наровия храст датират от древните перси.
Нарът цъфти през лятото с изящни и ароматни цветове. Той се хапва късно през есента. Узрява, след като дойдат първите слани или по времето, когато се берат райските ябълки.
Плодът на нара е с дебела кора, преливаща в червено и жълто обагряне. Ще познаем, че плодът е узрял, когато обагрянето на кората стане равномерно.
Вкусните и ценни негови части се намират под тази плътна кора.
За да си похапнем вкусен нар, първо трябва да обелим кората му. Нарът се бели внимателно, най-добре с помощта на подходящ нож. За целта прокарайте нож по кората вертикално надолу - там, където са по-изпъкналите части. Процедурата е същата като рязането на кората на портокала, когато искате да го обелите.
По разрезите отделете внимателно кората и белите части вътре в нара.
Вътре червените семена са отделени на групички с тънка и нежна ципа между всяка от тях. Тази ципа се премахва. Сочните семки на нара са единствената негова част, която се яде.
Най-лесно се консумира нар, като се стриват семенцата и се получи сок. Но може да се хапват и цели семена, като се внимава да не се поглъщат твърдите части.
Освен в сурово състояние нарът е популярна съставка на много сосове и различни десерти, салати и тартове. Разгледайте нашите вкусни рецепти с нар.
