Сепията и калмарът са едни от най- обичаните и консумирани морски дарове по света. Пресни или замразени, те лесно се откриват в повечето магазини и ни предоставят възможност да обогатим и разнообразим нашето меню.
Двата вида морски дар са доста сходни на външен вид, както и във своята физиология, затова и често биват бъркани един с друг.
При по-внимателно вглеждане обаче веднага се забелязват и големите им различия чисто от физически характер.
Първо и най- очевидно от тях е формата. Докато калмарът има продълговата, по-издължена и цилиндрична форма, сепията е по-овална, широка и леко плоска. Нейното тяло не образува цилиндър или както е прието да се казва - туба. Тя има по страничните си краища по-твърди хрущялчета като гребен, но те стават за консумация.
В тубата на калмара се намира прозрачен хрущял, който при сепията липсва и той задължително се отстранява.
Другото по-ярко различие, което веднага ще ви покаже дали пред вас има сепия или калмар, са пипалата им. Калмарът има две по-дълги, които му помагат за придвижване, а останалите са 8 на брой.
Сепията има 10 на брой пипалца, които излизат от главата и и са значително по- къси и дебели от тези на своят сродник. Разполага и с един единствен по- дълъг израстък.
Ще вметна нещо и по отношение на размера на тези два морски дара, макар че това не би било от голяма помощ в различаването им, тъй като в магазинната мрежа има разнообразие от различни големини и от двата вида.
Добре е обаче да знаем, че макар масово да се използват за готвене малки калмари, този морски дар може да достигне до 60 см. дължина (има видове достигащи и много по-огромни размери дори, но тук говорим за по-масово срещаните и използвани в кулинарията). Възрастната сепия пък достига 40 см. Когато е малка, тя се приготвя цяла, но големите екземпляри се белят и режат на кубчета.
Колкото до цвета на тези морски обитатели, също трудно ще ги разграничим по него по простата причина, че от една страна те имат способността да го сменят, когато са в своята естествена среда. Обагрят се в различни цветове според обграждащата ги околност, както и като стрдство за защита и камуфлаж, а дори и при намирането на храна. Единствено можем да забележим при калмара преобладаващи розово- лилав оттенък, а при сепията- сивкаво пепеляв.
В магазина пък в повечето случаи се продават вече почистени и обелени от повърхностния слой, тъй че и сепията, и калмарът са белички. Може би сепията има една идея по-искрящо бял цвят, когато е почистена.
Като малка вметка: и двете имат характерната черна боя - тинта, която се използва в много ястия с морски дарове.
Дотук разгледахме основните различия между сепията и калмарите. А сега нека обърнем внимание и на разликите при готвенето им.
Основната такава е, че поради по-финото и нежно месце на калмара той най-често се панира, нарязан на кръгчета и по-рядко на ивици, а също и да се приготвя пълнен на фурна.
На сепията пък повече ѝ отива да бъде запечена на плоча или тиган и е достатъчно да бъде овкусена само с чесън, магданоз и зехтин.
И двата морски деликатеса обаче могат да присъстват в различни ястия като ориз, яхнии и варива, като се спазва основното правило да се готвят или бързо на силен огън, или бавно и продължително на слаб огън.
Когато опитате двата морски дара няма как да не забележите и разлика във вкуса.
