Еднозърнестият Лимец, двузърнестият Лимец и Спелта са три сорта покрити пшеници, които след вършеене остават със шулупката върху зърното - също както други зърнени култури.
Еднозърнестият Лимец се смята за прародител на всички сортове пшеница. Той е първата форма на житно растение, отглеждано от човека за храна. В България могат да се открият няколко варианта на дивия еднозърнест и двузърнест Лимец.
Култивираното растение Лимец не се различава по генетична структура от дивите си събратя освен по това, че зрънцето му е станало малко по-дебело и класът на узрялата пшеница не се чупи така лесно. Съществува и див черен Лимец, който се среща много по-рядко.
Еднозърнестият Лимец е от най-старата форма диплоидни пшеници (2n=14), “Ди” означава 2, тоест 2 връзки от по 7 хромозома съществуват в една клетка. Колкото е по-проста генетичната форма на растението Лимец, толкова по-трудно е да се намеси човек и да промени генетиката му. Неговата структура и сила за живот са толкова стабилни, че той продължава да се самовъзпроизвежда година след година даже и без човешка намеса (нещо, което не би се случило на много други растения). Той не се влияе много от климатичните промени, нито от болестите по пшениците.
Също така не се влияе от човешката алчност за масови добиви и досега все още няма създаден негов хибрид. Това е една от причините да е забравен този сорт пшеница и да се култивира на много малко места по света от алтернативни земеделци, и то предимно като устойчиво жито за храна и посев. Расте на много бедни почви и терени и не се нуждае от пръскане. Изключително добре се бори с плевелите и не им дава да се развиват, затова в миналото са го използвали и за прочистване на нивите.
Той е много полезен продукт като храна от хиляди години. Хлябът от Лимец е със специфичен златист цвят.
Едрозърнестият Лимец е най-протеиновата пшеница - той съдържа много полезни минерали и мазнини, които не се срещат в други сортове пшеница. Голямото количество антиоксиданти и други полезни вещества го правят суперхраната от житните растения. Той е най-древното жито за хляб на човека, както са древните зърна Амарант и Киноа от Южна Америка или Теф от Африка.
Двузърнестият Лимец - Емер - както е на английски, все още не е получил друго име на български език и затова пак се нарича Лимец. Това житно растение е с дълги осили и голям здрав светложълтеникав клас. Зрънцето е подобно на Лимеца, но е твърдо и малко по-голямо. На някои места в Родопите хората и до днес засаждат от това житно растение.
Някои причини като ниските добиви, трудностите при люпенето и малката възможност да се влияе на генома му го карат да изчезне през годините, но за щастие напоследък постепенно пак се завръща на трапезата ни. Според развитието на сортовете пшеница Емера се счита за родител на хлебната пшеница, а също и на Спелтата. Двузърнестият Лимец Емер е пшеница от вид тетраплоид (2n=28), Тетра означава 4, тоест 4 връзки от по 7 хромозома съществуват в една клетка. От него започва семейството на така наречената твърда пшеница, което включва Дурум пшеницата и други твърди пшеници като Камут.
Спелта
Обикновенно се бърка с термина Лимец в България и по света. Сравнително с по-голям добив и едрина на зърното. Спелтата се отглежда като една от основните култури за хляб и бира допреди 50-60 г в Германия. Има много плътен и приятен вкус, отлични пекарни качества и устойчивост на полето. Смята се за третата еволюция на Лимеца, въпреки че родител му е Емерът.
В днешно време може да се каже, че е най-разпространяваната древна зърнена култура. Вече масово по света продукти от Спелта изместват продукти от обикновена пшеница, тъй като все по-разпространени са заболяванията от някаква форма на непоносимост към пшеница.
Обикновената хлебна пшеница, както и Спелтата са от хексаплоидната група пшеници. Хекса означава 6 - тоест 6 връзки от по 7 хромозома съществуват в една клетка.
Древните сортове пшеница – Лимец и Спелта, са съществували години наред по всички краища на света. Те са високостъбленни, сравнително нискодобивни и доста устойчиви за отглеждане. Пълни са с естествени микроелементи, съдържащи се в почвата, те са източник на пълноценни нутриенти. При всички глутенът е сравнително мек, добре балансиран и лесно усвоим от човека.
Челното място заема Лимецът - той е с най-меката и необразуваща алергии форма на глиадин (един от протеините, образуващи глутен). Хора, страдащи от различни форми на непоносимост към пшеница, съобщават за драстично подобрение, когато консумират продукти, приготвени от Лимец с квас.
Камутът, Спелтата, Емерът и други древни сортове обикновена хлебна пшеница са също с мек глутен и са наситени с много протеини, мазнини и минерали. Всички хлебни изделия, приготвени от тях, имат уникални хранителни и вкусови качества.
Обикновените древни сортове житни растения продължават да съществуват и се обменят между народите благодарение на свободния обмен на семена, както и благодарение на естествената селекция, която е правил човек през вековете посредством треориране (отделяне на най-здравите семена).
Един такъв сорт, който се е сял в България преди комунизма и е бил наричан Червенка, е изчезнал доста бързо при окрупняването на земите. За разлика от царевицата местните селяни почти не успяват да съхранят тези сортове хлебна пшеница.
Цените на тези зърнени култури през последните години в България са доста вариращи и се променят според търсенето и предлагането, а също и според интереса на все повече хора към здравословния начин на живот и хранене.
След завръщането и популяризирането на Лимеца например се наблюдаваше голям интерес, но поради ограниченото производство през първите години той достигна до драстично абсурдни цени за 1 кг - около 20 лв., което е средно 20 пъти повече от цената на обикновената пшеница.
В Европа и Австралия цените са доста по-уравновесени, няма монопол и са средно между 3 и 4 пъти по-високи от обикновената пшеница. Скоро и у нас пазарът може би ще се балансира, защото все повече хора се интересуват и засаждат Лимец, което естествено ще доведе до падането на високите му цени и ще увеличи възможността ни да си правим и днес древен хляб.
Коментари
Таня