Спелта /Triticum spelta/ е вид древна пшеница, която в България е наричана още динкел. Спелтата е позната от най-дълбока древност и е наричана „житото на фараоните“. Най-ценните археологически находки, свързани със спелтата са от Европа. В Южен Кавказ има останки от спелта, които датират от петото хилядолетие преди новата ера. В периода 2500-1700 г. пр.н.е. спелтата е разпространена из цяла Централна Европа.
През желязната ера спелтата е основен вид жито в Швейцария и Северна Германия, както и в северните части на британския полуостров. Спелтата е пренесена в Америка едва в края на 19 век.
През 20 век спелтата е заменена от обикновеното жито, защото добивите от него могат да се увеличават с генни модификации и торене, за разлика от спелтата, която не се поддава на подобни обработки. Именно фактът, че за отглеждането на спелтата не са необходими торове или каквито и да е добавки, прави спелтата изключително чист продукт, който организмът усвоява лесно.
Спелтата не е капризна култура и може да бъде отглеждана във всякакви условия. Има бодлива обвивка, заради която животните я избягват. Затова засетите със спелта ниви остават непокътнати от диви прасета и всякакви горски обитатели.
Отглеждане на спелта
Дълго време спелта е изместена като основно житно растение от пшеницата, от която добивът е сравнително по-голям. Заедно с това преработката на спелтата трябва да се осъществява по-интензивно във времето и е по-скъпа, защото зърното й здраво е сраснало с твърдите си люспи. Именно в това обаче се крие основното й предимство – тя е по-устойчива. Така че спелтата по-непретенциозна, по-издръжлива, рядко боледува и понася по-леко зимата.
Спелтата вирее чудесно върху бедни и каменисти почви, оцелява в по-суров климат. Взависимост от предназначението за употреба, спелтата се прибира, когато достигне млечна зрялост или след пълното узряване. В мелницата трябва да се извърши още една процедура – белене. При беленето зърната се освобождават механично от люспата. След това сместа от зърна и люспи се подлага на процес на пречистване. Чак тогава зърното се смила в мелницата за брашно.
Състав на спелта
Спелтата съдържа голямо количество полезни хранителни вещества – 17% протеини, 3% мазнини, около 9% фибри, 58% въглехидрати, витамини и минерални соли. Тази култура е богата на витамина А, Е, В1 и В2, както и ниацин. Съдържанието на желязо, магнезий, фосфор и калций е по-високо в сравнение с останалите видове житни растения. Спелтата съдържа балансирано количество глутен.
Избор и съхранение на спелта
Спелтата може да се закупи в редица био и специализирани магазини, под формата на брашно, зърна, макарони, спагети и различни хранителни продукти. 500 г спелта струват около 4 лв. Съхранявайте спелтата на сухо и хладно място.
Спелта в кулинарията
На първо място от спелтата се приготвят невероятни хлебчета и хляб. Спелтата има много по-добри хлебопекарни свойства от пшеницата. Познавачите пък ценят специфичния аромат на спелта. Хлябът от спелта наподобява запечено сирене на скара. Сварената спелта пък може да замести картофите и ориза в основните ястия.
Брашното от спелта е лесно смилаемо, затова много хора го предпочитат. На пазара има макарони от спелта без яйце – изключително подходящи за хора с алергии. Макароните се усвояват много лесно и имат нежен вкус, като в същото време превъзхождат макароните от пшеница. От спелтата могат да се приготвят спагети, юфка на ленти, ригатони, спираловидни макарони.
Може да прозвучи странно, но от спелтата се добива и безкофеиново кафе. Пастор Кнайп, известен с алтернативните си методи за лечение навремето употребявал спелтата като заместител на кафето. За целта първо я препичал, а след това я сварявал. Други продукти, приготвени от спелта са мюсли, солети, чипсове и различни десертни блокчета.
Ползи от спелта
Спелтата съчетава в себе си редица предимства на пълноценното хранене. Съдържащият се в нея ниацин е необходим за функционирането на нервите, за нормалната обмяна на веществата и за кожата. Зърното на спелтата се характеризира с богато съдържание на микроелементи и витализиращи вещества, както и със съхранената висока концентрация на слънчева енергия.
Спелтата е с балансирано съдържание на глутен, което я прави подходяща за консумация дори от хора с алергии. Смята се, че спелтата засилва естествените съпротивителни сили на организма и спомага за пречистването му от отровите, защото активизира бъбречната активност.
Люспите от спелтата служат за пълнеж на матраци и възглавници. Тяхното използване действа болкоуспокояващо, те премахват болки в ставите и мускулите. Пълнежът във възглавниците позволява добрата циркулация на въздух, заради което в тях не могат да се събират акари. Матраците пък са меки и удобни, защото заемат формата на тялото.
Коментари