Чували сме, че всички пътища водят към Рим, както и че това е градът на всички времена и на целия свят според легендарния американски ренесансов писател Натаниел Хоуторн.
За Рим може да се говори и пише много, но в тази статия ще ви запознаем с един характерен за римската кухня зеленчук. Не че се отглежда само в Рим, но е типичен за римската кухня, както и на тази в Пулия. Това е вид салата, известна като Пунтареле, чиито кълнове се събират пролетно време, обикновено през февруари и март.
Подобно на руколата, Пунтарелето има леко горчив вкус, но е много хрупкава. Сравнявана е с цикорията и аспержите, но реално е с неповторим и индивидуален вкус.
От ботаническа гледна точка Пунтарелето се явяват издънките на специален сорт цикория, който италианците отглеждат дори и в собствените си дворове. Не е претенциозен зеленчук, лесно се поддава на грижи и рядко е нападан от болести или насекоми.
Състав и ползи на Пунтареле
Пунтрелето спада към най-здравословните зеленчуци, защото съдържа в себе си голямо богатство от витамини (особено витамин А) и минерални соли като желязо, фосфор, калций и др. Консумацията му способства за хидратация на тялото ни, защото е много богат на вода, ъщевременно е и нискокалоричен. Подходящ помощник е за детоксикация и за нормализиране на телесното ни тегло.
Подобно на повечето зеленчуци е най-добре да консумирате кълновете сурови с цел да извлечете максимална полза от тях. От тях се приготвят разкошни салати, към които е достатъчно да добавите само зехтин (екстра върджин), сол и малко балсамико. Типичната за Рим салта от Пунтареле се приготвя като балсамикото е заместен от лимонов сок, а към зелените кълнове се добавя аншоа и малко чесън. Направо ще си оближете пръстите!
Важно е да споменем, че при приготвянето на салати, каквато е и прочутата римска салата от Пунтареле и аншоа, самите кълнове (избират се най-нежните и малките, които се отделят от сърцевината на цикорията) се накисват предварително в купа с ледена вода.
Ако леко горчивият вкус на Пунтареле не ви пасва, можете и да я сготвите- да я сварите, задушите и т.н. Много италианци предпочитат да я сотират в тиган със сгорещено масло и към нея просто да добавят малко лют пипер и чесън.
Външните листа на растението се консумират най-добре, ако са предварително бланширани за около 10- тина минути. Можете да ги пасирате, да добавите малко пекорино (вид италианско сирене) и да получите чудесна добавка към сосове за паста. Естествено, както виждате и от горена писаното, Пунтарелето върви ръка за ръка с аншоата, така че подобна добавка е подходяща най-вече за паста с аншоа.
За съжаление, не е толкова лесно да се снабдите с Пунтареле, но пролетно време можете да следите из големите търговски вериги за хранителни стоки и ако извадите късмет и в действителност попаднете на Пунтареле, то не се колебайте! Приложението ѝ в кулинарията може да бъде многообразно - от добавка към вашите вкусни спагети, до здравословни зелени салати.
